Преди секунда отзвуча и последното ехо от сирените, които всеки 2 юни напомнят за .......... дано всеки знае за кого!

Седях на терасата на нашия офис и гледах застинала картината долу, мислейки си колко струва човешкия живот и саможертва в днешно време....... И реших, че точно това не са мислите за тези 3 кратки минути. Жена с бяла блуза и черна пола, носеща пазарски чанти в двете си ръце стоеше напълно неподвижно на тротора отсреща - на място,  на което човек трудно би намерил причина да спре. Сякаш напълно замръзнала, нереалното й положение показваше, че е тръгнала нанякъде, но.... това някъде можеше да почака 3 минутки, докато жената си спомни, че има неща по-големи от елементаризма на деня, неща, заслужаващи 3 кратки минути покой!

Друга жена, току стъпила на бордюра след пресичане на пешеходната пътека също изразяваше отношението си към едни други ценности и времена със своето тяло, устремено нанякъде, към някого може би, но 3 минутки напълно неподвижно, подвластно на други обществени закони, приближаващо се до познатия непознат Ботев.

Първата кола спря пред автобусната спирка. Тъмносиня. Дошлият рейс разтовари пътниците си, качи новите, но не мръдна. Бялата кола изпревари и рейса, и синята и току паркира пред тях. Тихо, спокойно, без нерви. А пред нея се заредиха сребристия автомобил и открития камион с нова дограма..... Светофарът пускаше останалите коли с ежедневната си ритмичност и те тръгваха, за да спрат малко след кръстовището в пълно противоречие със закона за Движение по пътищата. Ала днес, точно 3 минутки, над всеки, над всичко, и над всички закони властваше само едно правило - колективното, бългаско осъзнаване на настоящето, дарено ни от миналото и неговите герои!

Днес, в продължение на 3 минутки благодарих....., че живея точно сега и точно тук и че тези сирени не оповестяват въздушно нападение или природно бедствие.........

E, поне на един му е замирисало :))))))))) Дали всъщност не се изсрах върху тебе?!?!

Аз бях тръгнал за обяд. Всички наоколо спряха, включително и едни малки дечица с колелета.

На Булеварда обаче доста коли се движеха... Както и да е не това е важното.

ТОЙ НЕ УМИРА!

Тая пък анонимната пръдня пак ли се е разсмърдяла :)

А сефте, доскуча й и на нея най-сетне......

Винаги ми се е свивало сърцето, като чуя сирените... В блога си публикувах едно Вазово стихотворение, което изричам винаги, когато вият сирените или съм на такова място, където са загинали българи за България!

И с мен е така...... само преди седмица писах нещо във връзка с това стихотворение и сега ме застига със страшна сила........