Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.07.2015 19:29 - Минава, големият кораб минава.... насред Йонийско море
Автор: cchery Категория: Други   
Прочетен: 3568 Коментари: 4 Гласове:
6

Последна промяна: 25.07.2015 19:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Ден 9, 10 и 11.... завръщане
(разказ за бреговете на Йонийско море)

Вече почти 24 часа сме си в България, но топлината и красотата на "нашата" Йонка, са в спомените, съзнанието и копнежите ми. Лятна ваканция 2015 на брега на Йонийско море.... сбъднатата мечта от едно неизказано бленуване.... Хареса ми и още как! Исках... и взех че получих! Ако мога, ще раздам на всеки, който пожелае, от онова, което аз имах, макар и само за 10 дена! И затова начевам този финален разказ.... А той ще ни отведе покрай бреговете на о-в Лефкада, Кефалония, Итака, Меганиси, Скорпио и Мадури... imageimage... Затова нека се качим на.....

image

да, кораба - майка - Ептанисос. Един от круизните кораби, които правят ежедневни турове около красивите Йонийски острови.  Местоположението на о-в Лефкада, от който тръгва круиза, можете да разгледате
тук. А аз вече оставям пристанището на гр. Нидри, откъдето тръгнахме:
image

за да се отправя към открито море и стотиците негови обитатели върху плавателни съдове:

image
image

Веднъж вече съм била на такава круизна обиколка - около Дубровник и определено имах очаквания. Трябва да съм си говорила с оня гореimage, т.к. очакванията ми не само бяха оправдани, но и надминати. За разлика от тура около Дубровник, в този круиз беше включено време за плуване, скокове и гмуркане. Което означаваше чиста доза забавление и адреналин. Самият кораб имаше 2 водни пързалки - за по-лесно акостиранеimage.

Още в самото начало крайбрежието на о-в Лефкада предложи забележителни гледки - оглозгани от ветровете скали и държелива, упорита растителност, вкопчила се яростно в тях:


 
Ако напиша, че на всеки "завой" и след всяка по-издадена в морето скала, се откриват чудни малки плажчета, едва ли ще излъжа. Местните (и не само) ги знаят добре и дори в 10 сутринта някои от тях  бяха вече "завзети" от почиващи, дошли дотам с моторни лодки, джетове, ветроходи...  Крайната цел на първия час от нашето пътуване бяха 2 плажа, за които тогава не знаех нищо.... И слава Богу! Така възприемам нещата най-непредубедено. Чак днес разбрах, от прочетеното в последствие, че и двата - Порто Кацики и Ергимни, са в топ 10 на най-красивите гръцки плажове..... Невероятно е какъв късмет имах, защото можах да ги видя - при това откъм морето. Да се гмуркам в изумрудените им води и да си взема бели като брашно и идеално заоблени камъчета от брега на Ергимниimage. Но пък какво съм се разприказвала - ето за какво иде реч: най-южната скала на Лефкада, след която следват изключителните Порто Кацики и Ергимни:
 
image
последен малък "завой", който крие Ергимни:

image

Още тук цветът на водата загатва за изненадата, която ни предстои след 3 минути (кликнете върху снимките, ако искате да ги видите в по-голям размер):



image
image
image
image
image
image

Корабите, като нашият, спират току до брега.
 
image
Оттук натам за туриста има 2 варианта да се добере до брега - слизайки по спуснатите от носа на кораба към плажа 2 стълби или..... просто да скочи от някоя от палубитеimage:




Аз, Бела и Коко избрахме втория вариант, а именно - да скочим. Не знам дали ще мога да го обясня достатъчно добре, но...... да стоиш на опашка от слизащи, бавно и с уплах, от кораба хора,  а под теб водата да искри в най-синьото, което палитрата на природата предлага, е мъчение.... Толкова много и толкова отдалече си ги гледал тези води, чакал си кораба да заходи към тях и сега, когато са на 1 или 2 етажа разстояние, здравият разум отдавна се е изпарил... 3, 2, 1..... пляс. Второ пляс. Трето..... Под 10 души беше бройката на първите скачачи от кораба - тези, които се престрашихме да скочим още при първото закотвяне, отредено именно за плуване и гмуркане. Както се досещате - всички до един мъже с изключение на мен и дъщеря ми. Аз не посмях да се изплющя от втората палуба (разбирай втория етаж от общо 3 такива на кораба), но Бела не помисли дори и за секунда върху опасностите от това действие, които обвиваха мислите ми с тежката ризница на дива тревога..... 3, 2...... кой ще ти чака за 1.. просто кратък полет и Бела е в чистите, лазурни прегръдки на Йонка:

image

Абсолютно категорично тя събра погледите на всички от кораба... Не само, защото беше един от първите пасажери, които скочиха от втора палуба, а защото го превърна в свое редово занимание.... и го направи може би 15 пъти.... Защо да си губи времето с някакви си бебешки водни пързалки?! image Или пък с мъглата от уплаха и страх в главата на майка й...... Която.... да си признае, на 2 пъти прекрачва перилата на втора палуба, но... до третото закотвяне на кораба за плуване и гмуркане, така и не събра кураж да скочи оттам....

Трябва да отплуваме от Ергимни, защото предстои капитанът да хвърли котва току пред Порто Кацики.  С какво са толкова известни тези 2 плажа?! Освен с цвета на водата около им и искрящо белите камъни на брега, с броя на стъпълата, които водят до тях, ако си решил да ги посетиш по суша. Т.к. и двата се намират под високи скали, слизането е възможно само по стълбите, които хората са направили. На едно място са около 80. Явно това си е някакъв виц за местните, защото в таверната, в която вечеряхме след края на круиза, с широка усмивка ни питаха - колко стъпала сме слезли и изкачили днес?! Но стига приказки - ето го и Порто Кацики:

image
image
 
Няма да се повтарям отново за скачането от палубите, което ни стана обичаен начин да напускаме корабаimage. Просто ще го покажа:
 
image
Задавали ли сте си въпроса какво остава след онова звучно "цамбур"?! image ... пръски лазурна синева:

image

и чистото удоволствие да се чувстваш разтворен в нежни капки свобода:

image
 
Времето напредва и обедният час подсказва, че е дошъл момента да оставим за момент плуването и скоковете. Предстои ни преход до остров Кефалония, където ще можем да слезем (по нормалния за човек начинimage) и да разгледаме единствения оцелял от земетресението пред 1953 година град - Фискария.
 
  Бреговете на Кефалония не са така високи и стръмни, както беше на Лефкада. Поне от страната, от която ние приближаваме. На едно място стърчи самотна сграда, за която имаме само догадки за какво ли е служила:
 
image
 
Красиво е, но романтиката се настанява едва когато се открива гледка към пристанището на Фискария:
image

Сградите по кея са като дежавю за мен и Момчил... това вече сме го виждали на китните островчета около Дубровник - сгради, които създават асоциации с италианската морска провинция..... ако нещо, което е разположено около море, може въобще да се нарече провинция:
 
image
image
 
Горещо е! Не, не е горещо! Като в пещ сме.... сякаш над Кефалония виси гигантска лупа и събира и умножава слънчевите лъчи..... Дори и облаците са се уплашили от горещините и са се изпокрили нейде из високите планини на Лефкада...., а може би дори и Олимп.... Една студна митос, а?! imageimageimageimage

image

Хей, това не е ли "нашия" пиратски кораб от разходката ни с лодка преди 2 дена?!

image

Той е вездесъщ..... и е навсякъде image....

Единият час, отреден за разкодка из Фискария, се изнизва или по-правилно е да кажа, се стопявя буквално за миг... От него ние сме употребили едва 7-8 минутки - колкото да намерим сенчестата беседка, под която си изпихме ледената Митос.... после с 1 дължина по вода аз и Момчил се озовахме до кораба - децата се върнаха пеш. Аз нямах сърце и душа, които да изложа отново на горещината... Корабът изсвирва и поемаме към бленувата Итака. Ако се чудите какво правят децата на кораба, ще ви отговоря така:

image

Към цената на билета е включен обяд - 2 сувлакис (шишчета) четвърт домат, 1/10 краставица, половин кошница кромид и крайче корав хлебец image - добре е да си припомним, че все пак сме в почти фалирала Гърция. Тук му е мястото да вмъкна следното - цената за този тип круизи варира и зависи най-вече от фирмата, с която ще се возите. Най-често срещаните обявени цени (в нета и на пристанището в Нидри) са 25 и 20 евро на човек, като децата под 10 години се качват без пари. Ние платихме по 15 Е, в които се включваше "обяда", който ви описах по-горе. Пазарлъкът за тази цена са го правили нашите приятели и затова не знам всички подробности около свалянето на цената, но искам да кажа, че е добре човек да се пазари.
 
  Другото, което много държа да отбележа - цените на напитки и сладоледи на корабното барче бяха АБСОЛЮТНО същите както цените от коя да е лафка на сушата!!!!!!!!! Нещо, което ме изуми и буквално втрещи!!!! През цялото време не преставах да си мисля, че ако това беше български круизен кораб, то цените на барчето, щяха да са поне тройни.... че и повече!!! .... милите гърци - ето кое ги е довело до кризатаimage.....  ако не друго, то поне морски туризъм умеят да въртят с вещина без това непременно да "сваля кожите" от гърба на курортистите.

И така - право напред към Итака!!! Нейните брегове са скалисти и обрасли с растителност:

image
image
image
image
image
image

Има страхотни, китни малки плажчета почти на всеки "ъгъл".
 
image
редуващи се с хубави крайбрежни алеи:
 
image
 
На Итака няма да се разхождаме - нека никой не е разочарован - от самото начало знаехме, че няма да има време за това. Закотвяме се за поредното къпане и гмуркане на едно мини-заливче:
image

Тук вече бях загърбила всички задръжки. Или пък ги бях размила с Митос..... кой знае. Но този път не се върнах след като прекрачих перилата на втора палуба.... изплющях се с исполинската сила на една знойна балканка във водите, мили краката на Одисей, и спрях да мисля. Ако въобще дотогава съм го правила де... Вторият скок ми подейства доста отрезвяващо и трети нямаше... Има още какво много да уча относно техниката на скокове във водаimage.... И първа палуба си е добре. А тези, дето се мятаха от третия етаж, можех само да регистрирам като звучно "пляс" и "цамбур". 100% от тях оцеляха..... може би защото бяха само двама..... image

Слънцето захожда на запад... значи иде време разделно. Т.е. круизът е на привършване, но преди това трябва да видим най-голямата водна пещера на Гърция, или май беше втората по големина.... ох, не ми се търси инфо. Но става въпрос за Папаниколис... Хората с малки лодки влизат в нея, а някъде попаднахме на инфо, че в края й, който излиза на слънчева светлина, има дори и плажче. Само че водите й са студени, за къпане и плуване:

image
image
image

В момента, в който се оказваме съвсем буквало опрени до студените скали на пещерата, всички пасажери се изсипват на носа на кораба, за да снимат..... чудя се дали не предстоят принудителни скокове във водата.image Слава Богу, дотам не се стига..... защото ще имаме една последна регламентирана възможност за такива - на малкото плажче, отредено за широката общественост, на частния остров на Аристотелис Онасис - Скорпио! На този остров се е състояла сватбата му с Джаки Кенеди. Само преди 2 дена бяхме на същия този плаж с моторната лодка, която наехме - така че няма да се спирам подробно на гледките от него. Ето малко снимки от бреговете на Скорпио, които и ние не бяхме виждали:
 
image
image

Това горното по всяка вероятност е хасиендата на Онасис.

Ето и една от крайбрежните алеи:

image
image
image
image

Срещу тази крайморска градина се намира това:

image

Героите са уморени!!!!... Нидри ни очаква:
 
image
  Без да сме подозирали една сгушена таверничка с отличителни зелени цветове и маси, отрупани с малки саксии босилек, ще се окаже нашия рай за вечерта - таверна "Басилико" на брега на морето:
 
image

Съвсем пресен октопод и калмари..... не съм яла по-вкусна храна от години......

image

Напускаме Нидри и Лефкада с приказното усещане за преживяно морско приключение.... Красота, свобода, въздух, море, сол, история... всичко се е преплело по великолепен начин в съзнанието ми и създава онова познато гъделичкане, което авантюристът в мен обича..... О, как искам да преживя същото оново?!?!.. Ще се върна на Лефкада..... убедена съм!

Но преди това ще измина за пореден път пътят от нашето хотелче до брега на морето:


и.... не, няма да се включа във волейбола по залез... но поне мога да се полюбувам на красивата илюзия, която залязващото слънце създава.... сякаш всичко е заобиколено от бисери:
 
image
image

Последния ни залез при ILIOVASILEMA.... слънце в шепите ни:

image
image
image

 

 
 



Гласувай:
6
0



1. kasnaprolet9999 - Привет Ани, страхотен постинг си ...
25.07.2015 23:24
Привет Ани, страхотен постинг си направила, снимките са интригуващи, а разказът ти действа ободряващо като допинг. Радвам се, че сте минали през поредното лятно приключение и сте останали доволни от видяното. Поздрави на цялото семейство!!!
цитирай
2. cchery - Вени, само ако знаеш :)))
26.07.2015 12:20
Твоята кализия буквално е полудяла докато ни няма :))))))...... Няма излизане на терасата без тя да ме закачи, т.к. вече е много голяма...... май дойде моментът да си правя настойки...... Абе с 2 думи няма начин да не се сещам за теб всеки път, щом видя чудото, което ти ми подари! :)

Благодаря, че мина оттук... и ми написа такъв готин коментар. Онова, което съм описала в постинга горе, е едно към едно преживяното и почувствано от мен..... така видях нещата и не исках да останат само в мен.

А дано и догодина да ми се случи нещо подобно!
цитирай
3. vihrogonche - Ани,
27.07.2015 12:48
страхотна КРАСОТА!
Благодаря ти, че ни направи съпричастни с нея :)
цитирай
4. martito - O, как искам и аз да преживея нещо ...
28.07.2015 10:25
O, как искам и аз да преживея нещо подобно! Как само искаам, как!.... :)
Прекрасна почивка, емоционално предадена с думи...Всяка една случка е жива, всяка една водна капчица е почувствана, всяки слънчев лъч, всеки скок във водата...
Щастливци сте! И ви пожелавам много нови приключения:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cchery
Категория: Други
Прочетен: 3275079
Постинги: 314
Коментари: 5091
Гласове: 3530
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930