Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.07.2015 16:09 - И КАКВО ОТ ТОВА?!
Автор: cchery Категория: Други   
Прочетен: 2801 Коментари: 3 Гласове:
4

Последна промяна: 08.07.2015 16:26

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

         Подът е идеално излъскан. Няма ги стандартните топченца от гумената настилка на покритите футболни игрища. Купищата кукленски кухненски посуда, привично разпиляни по земята, сега са старателно прибрани по кутиите и са заели (не)обичайното им място на етажерката. Нито един чорап не се „търкаля” под столовете и леглото. А десетките пластмасови войничета стоят чинно в „казармите си” – 3-4 кутии от обувки.  Дори и едно листче хартия не се подмотава издайнически покрай ученическите бюра. В тази „болнична” обстановка едногодишният персиец е в ступор от ширналото се пространство на пода в детската ни стая и не го свърта, където и да легне.... толкова е неприятно, когато няма нито една кутия, кукла, танк, топка, дреха, книга, учебник и т.н. зад които да се скриеш.... Течението от време на време разнася една топка козина, която Арти (персиеца) е отделил от себе си в явен знак на протест, че тази стерилност на детската стая е най-гадния период  от краткия му живот.

И КАКВО ОТ ТОВА?!

         Двете детски легла са изрядно оправени. Няма изоставени пижами, метнати криво-ляво върху сгърчените от спални водовъртежи чаршафи. Дрехите от прането крият аромата на омекотителя, сгънати и прибрани в гардероба... къде остана времето, когато престояваха неприбрани по 48 часа - прехвърляни от леглата, по табуретките, земята и т.н.  Не ми беше нужно дори да поглеждам къде са – само от миризмата при влизане в детската ми ставаше ясно, че новата порция пране ще застъпи ланшната.

Двете бюра ми се пулят с чисти и ясни погледи – една кафява и една бяла зеница, които няма как да намигнат, защото обичайния безпорядък върху тях е отстъпил на крайните закони на подредба и чистота... Никой нищо никъде не слага, крие, подпъхва, трупа, зарива... Шкафчетата са затворени без усилия и обичайния шут по тях... Дори и етажерката с играчки е умряла от затишие, застой и скука..... Излъскана, подредена, без дори и една виснала страница на книга или пък кукленски крак. Чинно подреден  чиновнически шкаф, в който всичко е сортирано и класифицирано...

И КАКВО ОТ ТОВА?!

         Странно или не, но и кухненската маса е разтребена. И не само това, трохите върху нея са събрани и изхвърлени... Чиниите са в съдомиялната, а маслото от закуска – се кипри в хладилника наместо да се разлага по плота в кухнята. Дистанционните на телевизора са там, където ги оставих и вчера – непипнати. Самият телевизор се е свил с тъмно лице и ридае от скука...  Възглавниците от дивана срещу нещо стоят подредени по конец и линийка – както съм ги „отупала” снощи.... не са смачкани, не са разхвърляни и няма пресни следи от пръстенца, омазани с мазнината на сутрешните палачинки. Компютърът се ползва по предназначение – да проверя чата, мейла, форума и времето.... язък му за пищните параметри на памет и видеокарта, когато нито една игра не „лочи”  от ресурсите му.

И КАКВО ОТ ТОВА?!

         Аз ходя всеки ден на работа без да закъснявам. Успявам да си оправя прическата, да си изгладя дрехите. В офиса си върша само служебните задължения без да ми се налага да принтвам покани за училищни тържества, рождени дни, детски спортни събития, да вадя информация за български и чужди писатели, да намирам тестове за външни оценявания или изходни нива, да търся стихотворения, отдавна забравени от бога, да намирам музики за съчетания по художествена гимнастика и да сверявам програмата си с поредното ученическо представление...  Само служебните документи, плащания, фактури, разговори с клиенти и бедните ми закършили колеги от Гърция. Не само, че имам време за всичко, ами сега като се взема в ръце, че като се самоусъвършенствам, ще стъпя на едно ново ниво в развитието си, ще стана независима, силна, финансова и всевишна жена и ще избия рибата като направя най-невероятната кариера, позната в световен план!!! Няма кой да ми пречи, да ме спира, да ме занимава с проблемите си в училище, спорта, английския....

И КАКВО ОТ ТОВА?!

         Вечер мога да правя любимите си (а дали са любими или просто невъзможни в повечето случаи?!)  неща. Да отида и да спортувам без някой да ме чака я за разходка, я за домашни. После пък да си взема един спокоен и отморяващ душ и да изляза да вечерям с мъжа ми някъде по центъра без вездесъщото „мрън” за всичко. Слагам си хубавата рокля, опитвам се да не си избода очите в старанието си да размажа върху миглите си изсъхналата преди десетки месеци спирала. Току-виж го докарам и на бизнес-вечеря... от която пред мен ще се ширне невероятно поле от възможности за печалба и вечна дружба със „силните на деня”. Боже, дори си изсуших косата със сешоар и си направих прическа.... Я виж ти, аз съм приличала на някого.... тази жена съм я виждала и преди. Вярно, че тогава ситните стрелкички под очите и около устните не бяха изрисувани, но пак си е тя! Или пък не съвсем...

И КАКВО ОТ ТОВА?!

            „Имам време!” Имам време за всичко..... за сън, за спорт, за книга, за кифлене, за подмазване, за самоусъвършенстване, за мозъчна трансформация дори, за чистене, лъскане, подреждане, игра с котките. Говоря спокойно по телефона. Дори шофирам без да говоря по телефона, т.к. съм имала време да го направя докато не карам. Мога да си купя гащи – най-сетне на спокойствие и без нечии нужди да са изпреварили още преди 9-12 години моите.. Не ми се налага да готвя и да правя закуска. Аз карам с каквото има....  Вечер гледам филм без да съм прекъсвана от 1 и същи въпрос, зададен в хиляди вариации. Цветята ми са изрязани и удавени с вода, но и с желание и внимание, защото имам време и за тях. Не настъпвам трохи, постелка от котешка тоалетна, топченца от настилка за футбол, чанти и раници, пръснати навсякъде.... Не мисля дали ще има плодове, които на другия ден да пратя за училище. Или пък дали хлябът ще е достатъчен за закуска и междинно хранене в училище...  Хладилникът ми е празен, но при положение, че по цял ден вкъщи има само 2 котки, на кого му пука.....

И КАКВО ОТ ТОВА?!

         Да, наистина,  И КАКВО ОТ ТОВА?! Какво от това, че от 3 дена всичко в ежедневието ми е изрядно спокойно, подредено и случващо се по часове?! Че детската стая е подредена и облизана от почистване и нищо не е разместено?! Че телевизорът не се задъхва като астматик от малоумни детски предавания?! А възглавниците по дивана срещу нещо изрядно наредени и немазни... Какво от това, че имам спокойствие в офиса и ходя навреме на работа?! Без да го има и бързането за тръгване обратно към вкъщи... Кому е нужна моята кариера?! .... когато на мен най-малко ми е притрябвала... Слагам на едната страна на везната стремежите ми към това да стана човек с главно „Ч” и от другата някаква мизерно измислена стратегия за бизнес и кариерно развитие...... По дяволите, ама наистина И КАКВО ОТ ТОВА?!

         Поглеждам към огледалото с познатото лице... да, жената е същата онази, която познавам от 38 години, но го няма блясъка в очите. Няма го пламъчето на копнежа, любопитството, очакването нещо да се случи! Няма го, защото няма какво да го запали. И няма какво да го разгори! Още по-малко пък да поддържа огън! Няма го, защото ги нямаТЯХ!!! „ТЯХ” са противотежестта или по-точно баланса върху срещуположната страна на моята „везна на човека”. Помните, на едната от нея бях сложила стремежа ми да стана човек с главно „Ч”. А онова, което ще приведе „петлетата” на везната едно срещу друго, в спокойния и студен танц на баланс, са те...... двете ми деца! Които в момента изкарват една малка част от лятната си ваканция на друго място. „Бездетно” състояние на моя милост, с което така и не мога да свикна!

         И преди да сте затворили с досада тази страница ще обясня простичко защо точно 2 деца уравновесяват личната ми "везна на човека". Защото през годините видях колко е трудно от малкото вързопче, което ти дават от родилното, да отгледаш, възпиташ и изградиш човек.... личност Същия онзи, който вие с досадата в главата и очите, без проблеми сдъвквате и изплювате, смачквате, "правите на 5 стотинки", незачитате, пренебрегвате... играейки игри на високомерие и недостижимост за възрастни!

         Още първата година, когато децата отидоха за 1 седмица в Пловдив за да останат там без нас с баща им, влязох в празната детска стая, тръшнах се на оня същия чинно облизан от прахосмукачка и парцал под и можех само да плача, защото това не беше нашата детска стая. Това беше студена и празна кутия без грам топлина, лишена най-вече от дух..... и тогава за първи път си зададох въпроса И КАКВО ОТ ТОВА?! Какво от това, че сега ми е тихо и спокойно?!  И подредено, и непрашно.....

         На втората година, плаках долу-горе през половината път от Пловив към София... вече знаех какво ме чака в детската стая!!! Големият плюшен Франклин върху леглото на дъщеря ми ще е гушнал не по-малката плюшена овца – така, както Бела ги е оставила на тръгване. Но тази вечер кой ще подреди него самия за спане и ще го гушне.  И Франклин ще си седи все така глупаво нахилен и непритеснено ще прегръща овцата... а аз вечерта ще мина не за да загася лампата преди сън, а за да потъна в тъмнината и глухотата на празната детска стая и да се чудя къде се е дянало ритмичното дишане на две спокойно спящи деца, които днес са забъркали още една чудесна каша от менюто на живота ми.... Тя, кашата, както и в бита ни, понякога е пресолена, друг път е по-рядка, на моменти пък засяда в гърлото. Но е онзи живец и въгленче, които правят от плахия пламък огън, от полъха през августовски ден лятна буря... Колко много съм загубила докато през годините съм искала някой да ми помогне с гледането на децата?!? Всъщност загубила съм най-много от това, че съм се заблуждавала, че съм имала нужда от това... Странно... кой е луд  да дава живота си на някой друг?!

         Третата година на летните пловдивски ваканции на Коко и Бела е настоящата. Вълнението вече не е така голямо, както преди. Сълзите са в пъти по-малко. Дори успявам да превърна известните в неизвестни, т.е. знам какво ми предстои всеки ден, и всячески го променям. Но онзи въпрос, онази съвсем първа въпросителна от преди 2 години  И КАКВО ОТ ТОВА?!  пресяда на гърлото и ръката ми автоматично грабва телефона...... „Мишлета, какво правите?! ..... Знаете ли колко е празно у дома?!”........

          

 

 




Гласувай:
4
0



1. martito - Пак ще са при теб, само помисли с к...
08.07.2015 19:14
Пак ще са при теб, само помисли с колко много, ама много интересни преживявания ще те залеят, с всички онези чудновати неща, които са им се случили в Пловдив, с какви деца са се запознали, какви нови игри и думи са научили... :)
Бързо ще мине :)
цитирай
2. cchery - Пак ще са при теб, само помисли с к...
09.07.2015 09:49
martito написа:
Пак ще са при теб, само помисли с колко много, ама много интересни преживявания ще те залеят, с всички онези чудновати неща, които са им се случили в Пловдив, с какви деца са се запознали, какви нови игри и думи са научили... :)
Бързо ще мине :)

Благодаря за мнението :). Аз наистина вече не изживявам нещата така драматично както преди 2 години. Но в никакъв случай не исках да изпусна заряда на емоцията, без който едва ли бих могла да опиша как се чувствам...... а щеше да е жалко тези неща да ги няма черно на бяло.. Ех, какво самочувствие само проявявам :)))))))))))))....
цитирай
3. martito - Абсолютно съм ЗА да се описват ем...
10.07.2015 09:15
Абсолютно съм ЗА да се описват емоциите :)) Каквито и да са :)
Продължавай в същия дух :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cchery
Категория: Други
Прочетен: 3624255
Постинги: 314
Коментари: 5091
Гласове: 3532
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930