Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.05.2015 15:38 - Тенджерата, похлупака и още нещо...
Автор: cchery Категория: Други   
Прочетен: 4939 Коментари: 4 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 

Представете си, че сте сложили да готвите нещо в тенджера и сте я захлупили плътно с капака й!!! Улисвате се в други задължения – почистване на прах, разместване на дивани и секции и чистене с прахосмукачка зад тях, миене на прозорци, сменяне на тапети (само на 1 място, където някой случайно е убил комар и личи), чистене и преподреждане на кухненски шкафове и т.н., т.н. ..... Сложеното в тенджерата ще ври, ври...... колко да ври и да се готви?! Ами точно толкова, колкото му позволи консистенцията. Първоначално ще се изпари водата. После твърдите частици ще почнат да се сгъстяват. След това ще полепнат по дъното и страните на тенджерата. После ще загорят.... Вероятно е и дъното на тенджерата да се изкриви в обърната арка поради високата Т и липсата на вода вътре... Пушекът и миризмата са гротескни, тенджерата е с неузнаваем въшнен вид, вие се пулите неразбиращо и едва ли в този момент ви идва на ум да........... махнете капака..... Ама ще се размирише още повече..... Пушекът съвсем ще се разнесе...... и всякак ви такива... Може да извадите вода от 100 кладенеца, но капака едва ли ще посмеете да вдигнете......

Сега си представете, че горното се отнася за следния кръг – родител-дете-възпитание... Намерете и отнесете тенджера-капак-съдържимо към родител-дете-възпитание – на кой/кое каква роля отредихте?! Докато мислите, аз ще ви кажа моето виждане по въпроса.

Тенджерата е възпитанието на децата, което масово се упражнява в България!!! Съдържимото са самите деца. А похлупакът – родителите. Наблюдавам от известно време мои познати, че и приятели, иииии не мога да спра да мисля по темата. А темата е как самите ние създаваме слаби, зависими, неволеви, страхливи и трудно адаптиращи се деца!!!!!! Защото онова, което се случва с тенджерата, оставена на работещ котлон с плътно затворен капак, е същия онзи досаден, менторски родителски контрол, с който децата се наставляват в собствения им живот! От това кога и как ще се сетим да махнем капака от загарящата тенждера, зависи създаването на едно мамино синче или мамина Галенка в повече.

Преди време, не помня вече колко години, се въртеше дискусия около липсата на заинтересованост в родителите от 90-е години по отношение на собствените им деца. Тогава всички „освиркваха” работенето на 2, че и 3 работи ежедневно. Късното прибиране на майката и бащата вечер, непоглеждането на уроците, и въобще – какво правят децата след училище, от какво се интересуват, имат ли хобита, желания и т.н....... Хубаво! Има резон в цялата тази работа... макар да не е съвсем в реда на нещата да търсим кусури на хората от 90-е, защото те изтеглиха най-тежкото на демокрацията..... Тук нямам предвид тарикатите, за които това оправдание, беше манна небесна.

Мина се не мина време, и го докарахме до другата крайност – прекалената обсебеност на децата. Първоначално се стартира от страха, че глутници педофили, серийни убийци и трафиканти на хора, обикалят всяка градинка и площадка и дебнат потенциалните си жертви, реализирайки удар средно 1 на всеки 2 деца. Не само това – хората почнаха с интерес да следят подобен тип научно-популярни филми и  превърнаха професията на профайлърите в хоби. Не мога да си дам обяснение защо ние, българите, обожаваме да се ровим в най-гнусните и тъмни дебри на човешката жестокост.. и го првим с невероятно настървение само и само да докажем тезата си, че видиш ли........ не мога да оставя 12-годишната си дъщеря да играе сама в парка!!! Баси....... все едно пък някое 12-годишно момиче би искало да играе в парка или на детска площадка....

Не, не ме разбирайте погрешно – такива зверства като убийства, насилване и отвличания се случват всеки ден. Но с това, че гледаме филми и новини за тях, те дали зачестяват?! И дали така е по-вероятно да се случат на нас и нашето дете?! Че то какъв живот можем да водим, ако всеки ъгъл на нашето съзнание е пропит с мрак и страх?! Какъв мироглед създаваме на детето си!? Видиш ли – този свят е създаден само за да те отвлекат и убият?! Не се учудвайте, ако един ден се окаже, че това дете наистина е повярвало в думите и опасенията ви?! И ножът, насочен към вас, е в прекрасната ръка на някогашното ваше малко момиченце, на което така и не показахте друг свят, освен този на страха.

Още популярни родителски тревоги – как да оставя детето само да пресича улицата?........ и тук се изреждат безброй примери и случаи на катастрофи с деца?! Да, така е..... в България шофьорите са безнаказани, безсъвестни иииии пълни идиоти. Толкова шизофренични, че не им стига пипето за това какви последици биха имали от качването на малоумните си видеа с високоскоростни карания в мрежата.. Чудя се кога ли ще се измисли тест за интелигентност към шофьорския изпит и така рязко да намалее броя на шофиращите!?!

Но, все пак, питам аз – а бебето, което беше убито от пиян граничен полицай, дали пресичаше в момента, в който намери смъртта си?! А 6-годишното момиченце на спирката на рейса на Цариградско шосе, което беше пометено от малоумен таксиджия, дали беше тръгнало на пешеходна пътека при червен светофар?!? И колко още други примери има на дечица, загубили живота си, без да са сгрешили с пресичането по улицата?!! Какво излиза?! Че можете доживот да пазите децата си докато пресичат, но те пак могат да намерят смъртта си под гумите на нечия кола!!! Единият страх се материализира в неочаквана действителност..... И дали тогава няма да ви се види безмислено всичко.... И всъщност не е ли било просто мързял от ваша страна -  да придружите детето си донякъде и да се оправдавате с това, че той/тя не може да пресича улица?!?

Но да продължим със списъка от родителски неволи – не се цапай! сам ли ще се переш после?!? Аз не приемам за нормално, за естествено, за човешко дори едно дете да играе и да остане стерилно чисто след това. Недоумявам как е възможно да се рита топка и да не се скъсат гуменките. Или пък да играеш с колички на алеята в парка и да не протриеш колената на панталонките си, при положение, че си коленичил.... А най-абсурдното, което съм виждала е, майка извела детето си да поджапа в дъжда иииииииии да му вика истерично, че се опръскало с вода от локвата image.................... Аз ли съм не съм ли?!? Че с какво да се опръска, когато е изведено да играе точно в локвите от ланшния дъжд. При това екипирано с дъждобран и гумени ботушки?! Така и не съм намерила отговор на това си чудене.

„Сложи си шала, веднага!”, „Шапката да се спусне до носа!”, „Облечи си грейката или се прибираме!”, „Още веднъж, ако пипнеш сняг без ръкавици, и няма да излезеш повече!”  - майко мила, и ти татко свещени....... простете ми, че трябва да се кръстя. Помня, че ме възпитахте в духа на вашия атеизъм, но ми е трудно да изряза онова, което изпитвам, с думи...... Винаги съм съжалявала малките мишелинчета, които едва кретат по алеите в нашия парк зимно време. За мен е чудовищна безмислица да изведеш детето си да играе в снега, когато то но може да се помръдне от купищата блузи, пуловери, топлинки, грейки и „космонавти” по него..... „Ама да не настине!”..... ами не ми се вярва да стане тази работа с настиването.... при положение, че всички ние се разболяваме от срещите си с вируси, бактерии, гъбички и т.н...... не съм чувала аз за такъв бактериофаг – „настинка”.... Знам ли......

„Подреди си стаята!”, „Напиши си домашните!”, „Оправи си леглото!” и какво ли не още....... пълен разчет на  часовете от деня. А после, седнали по пейки в парковете, се оплакваме една на друга как децата ни и връзките на обувките не можели да си завържат сами! Няма и да могат! Никога..... докато ги връзваме ние, сакън да не се случи така, че някоя случайно се развърже, детето да я настъпи и да падне, та да се удари...... Тази история е разказвана на всяко едно българско дете толкова пъти, че то накрая я приема като сакрален страх. Как така ще падна и ще се ударя?!?! Това не е редно......

И какво сложихме дотук в тенждерата-възпитание?! Опекунство, контрол, страх и паника, липса на сръчност, неадаптивност, неувереност, болести, вменяване на задължения, липса на борбеност и умения.... и т.н. Нека сега захлупим капака и метнем тенджерата с нейното съдържимо на котлона-живот.... от този котлон махане няма.... на него се раждаме, от него си отиваме. И какво сме си сготвили?!?! Чак ни е страх да повдигнем капака и да си признаем, че толкова много, силно и неистово покровителстваме децата си, че на дъното се намират само прегорели останки от личностите, на които сме дали живот в родилните домове. Деца със смазано самочувствие. Деца, осакатени от забележки и паранои. Деца, на които с години е натяквано, че са невъзпитани (без да им се обясни що е това възпитание). Деца, страхуващи се от външния свят, в който лошите ги отвличат, премазват с колите, а дъждът прави кални локви, от които дрехите стават за пране.. Деца, залепени като ваденки за собствените ни задници, незнаещи, неможещи и неразбиращи смисъла на думички като свобода и съзерцание.... Деца, които не смеят да изгасят котлона, на който се пекат, защото мама и баба са им обяснявали твърде често колко е опасно да се изгорят на него.... Мрънливи, недоволни, мърморещи карикатури на невръстни възрастни, които агонизират в процеса на собствената си роботизация...... С все по-чисти дрехи, с все по-дебели ръкавици през зимата, с гумени ботуши, в които краката предварително са напъхани в найлонови пликчета – за всеки случай да не пропусне ботуша и да си намокрят малкото пръстче. Деца с бледи и изпити лица, които са се срещали с врага „настинка” толкова много пъти, че антибиотиците са част от дневното им меню.... Деца-разбирачи, дървени философи, страхуващи се от най-малката драскотина, която може да им се случи......

Помните ли какво пишеше в началото?! Аз ще копирам, за всеки случай:

"Пушекът и миризмата са гротескни, тенджерата е с неузнаваем въшнен вид, вие се пулите неразбиращо ......"

Познахте ли се?!

Вие отглеждате деца, изгледали всички малоумни анимирани филми по детските канали. Защо ли?! Ами не е за да имате секунда спокойствие. А защото лицемерието ви взема това решение – „Аз правя всичко за него – обличам го, храня го, разхождам го, купувам му играчки и т.н., нямам ли и аз право на малко спокойствие?!”  И „цък” – дистанционно блесва в 1 кратка милисекунда с червен диод и детето се парализира пред ТВ екрана. Така много трудно, дори невъзможно би се намокрило в някоя локва, би се изкаляло или пък...... би го помела някоя кола.... Капакът е толкова здраво захлупен върху тенджерата, че махане няма.

".... вие се пулите неразбиращо и едва ли в този момент ви идва на ум да........... махнете капака..... Ама ще се размирише още повече..... Пушекът съвсем ще се разнесе...... и всякак ви такива... Може да извадите вода от 100 кладенеца, но капака едва ли ще посмеете да вдигнете......"

Защото той, капакът, захлупен с ефирната тежест на ............. оправданията, които край нямат!




Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. baimomchil - Хех
08.05.2015 16:14
как си ги нацъклила :)
цитирай
2. vihrogonche - Чери,
08.05.2015 20:06
Ами, не, слава Богу, не се разпознах в горната картинка :)
Наистина понякога се чудя откъде извират идеите ти...
Толкова живописно си описала всичко, че чак си го представих в детайли.
Радвам се, че това не е описание на моя родителски стил!
Нито на родителския стил на сестра ми, майка ми и леля ми!
Бих се радвала, ако споделиш, както те вдъхнови да напишеш горния пост.
В смисъл, имаше ли някаква конкретна случка или писа обобщено за българските родители?
цитирай
3. cchery - Наистина понякога се чудя откъде ...
10.05.2015 10:39
vihrogonche написа:
Наистина понякога се чудя откъде извират идеите ти...
Толкова живописно си описала всичко, че чак си го представих в детайли.


Деси, аз пък понякога се чудя дали имам въображение при положение, че най-често пиша някакви неща на база на видяно/преживяно и рядко си измислям...... Но това си е мой проблем :). Ако трябва да отговоря на въпроса ти, то - идеите ми, и за този конкретен постинг, извират от видяно от мен по площадки и паркове. Всичко това СЪЩЕСТВУВА РЕАЛНО и съм присъствала в някакви ситуации, които съм предала обобщено. За съжаление - българският родител се изживява като Бог за детето си и прекалява с наставлението.


vihrogonche написа:
Бих се радвала, ако споделиш, както те вдъхнови да напишеш горния пост.
В смисъл, имаше ли някаква конкретна случка или писа обобщено за българските родители?

Деси, отговорът тук е и да, и не. Конкретни ситуации като описаните в постинга ми непосредствено нямаше!!! Но на РД на Бели измислих на децата едно състезание от типа "Мастър шеф". Накупих някакви неща, така че да могат да си приготвят сладки и солени ястия с арабски питки. Разделихме децата на отбори иииии те се отнесоха с такъв кеф и желание към тази игра, че беше истинско удоволствие да ги наблюдаваш. Бяха толкова креативни, толкова доволни, толкова мислещи, толкова щастливи, че сме ги оставили сами да вършат това, което принципно правят възрастните......
цитирай
4. vihrogonche - дааа,
10.05.2015 20:15
Съгласна съм с теб. Някои хора се вживяват в ненужната роля на квачка на детето си. Според мен имаш богато въображение, жива фантазия и нестандартен поглед върху реалността. И браво, че си дала простор за лична изява на децата! Предполагам, че освен чиста радост, са и приготвили вкусни и хубави неща! Сполай ти и доскоро!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cchery
Категория: Други
Прочетен: 5005574
Постинги: 314
Коментари: 5091
Гласове: 3536
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031