Прочетен: 6471 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 27.02.2015 08:29
Колите хвърчат безпаметно и в двете посоки. Една до друга. Една зад друга. Пред мен. И срещу ми. Мръсни фарове се разминават и светлините им сякаш се блъскат в сивия въздух, бълващ мизерия с дъх на смог. Небето смръщено добавя облак след облак към своята и без това сюрреалистична прическа. Кола с бясна скорост ме задминава, за да намали само 100-ина метра по-късно току до номера на друг автомобил пред нея. Платната и в двете посоки са все така пълни с бързащи превозни средства. Кои от кое по-кално, опушено, опръскано, посивяло и помръкнало. В тях са се настанили шофьори... самодоволни, очакващи, изнервени, безропотни, апатични, превъзбудени, форсиращи, гонещи, нехаещи, пеещи, пушещи..... водещи разговорите на живота си.... къде по телефон, къде лично..... Все едно целият този път е една огромна матрица със шеметно стрелкащи се нули и единици, които никога не губят направлението и скоростта си. Безвъзвратно незаинтересовани от останалите до тях. И напълно нехаещи за каква да е цел. Отиващи....... НИКЪДЕ....
И в целия този хаотичен танц на вечното и непреодолимо бързане, генериращо още по-големи закъснения, силуетът на една възмъжаваща фигура се откроява дори и в черното си яке на фона на мрачната картина на пътя. Едно момче, вперило поглед в низа от свистящи коли на улицата, стои изправено с надежда и очакване. Търси, брои, отсява измежду потока с движещи се ламарини една единствена, но близка и очаквана кола. Нищо, че тя не носи душа. Колата отдавна е отъждествена с човека в нея. Или с хората в нея. Колата, която ще го вземе от калната и шумна улица и ще го отведе в света на топлината и светлина, на достижимите нему възможности и любими хора. Едно момче, чието тяло не помръдва докато не наближи сивото рено. Толкова еднакво с другите коли и същевременно така отличимо. Поредната зафучала се кола, която обаче няма да го подмине и посипе с миниатюрни капчици кал и мръсотия. Тази кола ще обърне посоката си, ще намали скоростта, ще се откъсне от матрицата и бавно и елегантно ще отвори вратите си, за да може то – детето, отново да се настани в уюта на своя свят – късче от който намира в неговата кола. И после спокоен и щастлив ще заговори на майка си, ще й разкаже за поредната тренировка, която е свършила, ще обясни с подробности всички упражнения, през които е минал. Ще разкаже смешните ситуации и замислено ще помръкне върху сложните и критичните. А после ще попита простичко: „- Мамо, къде ще ходим сега? Много обичам да ходя някъде с теб?! Само двамата...”
Това дете е моят 12-годишен син, който ме кара всяка седмица да се чувствам като най-важния човек на земята! Имаме уговорка да го прибирам веднъж седмично от тренировката му по футбол. И всеки път, когато наближа мястото, където се чакаме, го виждам отдалеч – сериозен, леко напрегнат, изтегнал тяло по посоката, от която трябва да дойда и с незменния загрижен поглед, с който чака да ме види час по-скоро. Пропуска всички останали коли със спобността на камера с висока разделителна способност и всред общото блато от сиво-черни корпуси, успява да фиксира добрия стар Пенчи (така казваме на нашето рено). Дори и от над 100 м разстояние виждам как раменете му се отпускат, сякаш почти долавям въздишката, която се изтръгва от гърдите му и после усмивката от лицето му сякаш каца на дланта ми, с която му махам.... Още 150 метра и ще направя обратен завой на едно кръгово, а после отпусната от неговото успокоение ще измина най-приятните си 200 метра. Вече не виждам мъждивото на въздуха. Матрицата от коли е някъде под мен и все така се движи в неизменната посока напред и назад. Но аз не съм в нея. Небето е сресало облаците в косите си. Пътят сякаш е заблестял ...... последно завъртане по кръговото и десен завой в един от изходите..... вече съм на правата..... след 10 секунди намалявам и виждам най-щастливата физиономия за този ден... едно 12-годишно момче, което расте, но все така носи в себе си привързаността, обичта и радостта на малкия Коко, който от всичко на света най-много обича мама! ............. „- Мамо, къде ще ходим сега? Много обичам да ходя някъде с теб?! Само двамата...”
Господи, позволи ми да изпитвам това още поне малко...... защото толкова много обичам откакто съм майка, че не знам какво би бил животът без това усещане....
Знаеш ли, само при мисълта, че наистина времето тече толкова скоростно, и нещо ме прерязва...... Разбира се, нямам право да окупирам никое човешко същество, но в случая аз подхождам малко егоистично - просто искам още малко време с това прекрасно чувство, което е в мен!
Благодаря ти за включването! :)
Когато порасне обаче, все пак остава малката - шест години след него. А и все се надявам тайничко, че ще вземе да се събере баткото с някое момиче, ще направят рано-рано белята и ще ни делегират бебе, което да ни радва още 12-13 години. Пък после - Божа работа, всеки ден е подарен... ;)
Поздрави!
Когато порасне обаче, все пак остава малката - шест години след него. А и все се надявам тайничко, че ще вземе да се събере баткото с някое момиче, ще направят рано-рано белята и ще ни делегират бебе, което да ни радва още 12-13 години. Пък после - Божа работа, всеки ден е подарен... ;)
Поздрави!
Хихихих, кога родители станахме, кога почнахме и за внуци да мислим :)))))).... Ами дано си прав, че имаме още доста години пред себе си. Всеки момент е напълно неповторим и все пак всяка сряда, когато прибирам Коко от тренировка, е същата - изпълнена с вълнуващо очакване..... ами не искам да свършва..... да му се!!! Дъщеря ми е на 9, та и аз имам още някоя и друга годинка..... честно казано сега като препрочетох какво съм написала, се оказва, че съм употребила толкова много думи, за да кажа само едно нещо - О-Б-И-Ч-А-МММММММММ......
Радвам се, че мина оттук, ДемънУинд..... много е дълъг ника ти - не знам как да го съкратя - дай предложение? :)
Иначе децата са наистина нещо неповторимо - аз поне всеки ден ги вземам от училище и градина, та знам какво е :)
......а най-хубавите ми минути за деня са когато го будя и се мупвам в леглото до него ... няма такава наслада ... ратапям се ...."
Става въпрос за сина й, който е 3-и клас.