Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.12.2014 15:36 - ПОДАРЪК - понятието, което покри мозъка ми с пяна
Автор: cchery Категория: Други   
Прочетен: 6328 Коментари: 1 Гласове:
4



ПОДАРЪК - понятието, което покри мозъка ми с пяна. Съвсем накратко така бих обобщила онова, върху което ще поразмишлявам по-надолу. Разбира се, ще разясня накратко за какво иде реч. Вярно, провокирана съм от нещо, което и в момента се разиграва пред очите ми. Но темата съвсем не е от днес или от вчера. Има си история, предисловие и за съжаление само краят й не е предвидим. Но ето го и поводът: наближава Коледа. А по Коледа..... не, не стават чудеса. Те се купуват под формата на подаръци. Дъщеря ми е втори клас. Нейното обучение е поверено на 2 учителки - класната ръководителка и ко-класната image, която води занималнята на техния клас.  Как са свързани двете неща - Коледа и учителките на дъщеря ми ли?!? Ами..... да, сетихте се - връзката се описва с думата ПОДАРЪК за Коледа. И ако дотук текстът върви гладко и плавно, то след тази част ще почна да подскачам...... не за друго, а защото на тази територия се чувствам като чушка върху гореща ламарина - пека се умело и ловко, но едностранно! Да - имам си определено мнение и позиция, и ми е интересно дали някой може да приведе доводи, които да са достатъчно съдържателни, че да ме накарат да сменя отношението си.

В големия си процент, родителите на децата от класа на дъщеря ми, сме много доволни и от двете им госпожи. Аз в частност съм двойно по-доволна, т.к. класната ръководителка беше госпожа и на сина ми допреди 2 години. Т.е. ние си имаме семеен класен ръководител. image Е, това не е най-точната формулировка, но съм толкова впечатлена от начина на работа на учителката, от методите й, от отношението й най-вече към понятието "учене", че нямах никакви колебания дали да запиша и дъщеря ми при нея.  Имам добри контакти и с другата госпожа - тази, която води занималня. Но се отплеснах...... И така - повечето родители сме доволни от нашите госпожи и искаме да им го покажем като им направим подаръци за Коледа. И дотук с обединението. Защото след него идва крайната поляризация в становищата, станала широко популярна последните 10-15 години, а именно: правим ПОДАРЪК за Коледа или плащаме пари ...... за Коледа, за добре свършена работа, за тримесечие, полугодие?!?........

Ами да - знаете за какво говоря - за популярното даване на пари в плик..... Т.е. събираме някакви средства, които са нарочени за закупуване на подарък, и след не много мащабно обсъждане, се стига до мнението, че вместо да се купува някаква "глупост", която ще обира прахта, е по-добре да дадем средствата на госпожата сама да си закупи съответната глупостimage. Т.е. получава се глупост за глупост. Но едната с превес в правотата на извършването й поради еди си какво и еди-си що...! Абе да си го кажем така -  ако се купи Коледен сувенир и се подари е много по-неподходящо в сравнение с това да дадем едни пари с пожеланието госпожата да си купи Коледен сувенир..... Ама, видиш ли, всеки човек си знае какво му е необходимо и ще си използва парите по предназначение (все едно ще обзавеждаме нечия къща!image). Още повече, че по Коледа всички сме се охарчвали. Заплатите на учителите са ниски. Не получавали Коледни бонуси. И те имали деца и трябвало да подпомагат семейния бюджет.......... Ааааааааааааааааааааааа imageimageimageimageimage Егати!!!! Ние финансова институция, правителство, министерство, здравна каса ли сме?!?

Миналата година, въпреки изразеното от мен мнение, че даването на пари е грешна посока, в която ще припълзнем дори и децата си, това беше направено. И доста време сред родителските тела се обсъждаше случката, при която едната госпожа се зарадвала неимоверно на сумата в плик. Стигнало се дори до сълзи в очите... И сме сигурни, че това се дължи на факта, че тя е с ниска заплата. И бяхме много доволни, че сме я зарадвали.... Ами да ви кажа честно - аз не се радвах! МЕН МЕ ДОСРАМЯ ОТ ТОВА НЕЩО!!! Да, срам ме беше, че сме докарали почти до сълзи една жена над 50-те, която е учила като луда, за да стане учител (да, навремето се учеше), а е стигнала до положението да примира от кеф не на плодовете от труда си, а на подаяния. Но преди да пиша за това, бих искала да си изясня нещо друго. Ето го:


НИЕ ПОДАРЪК ЛИ ПРАВИМ ЗА КОЛЕДА, или плащаме пари за труда, положен през годината?!?!? Защото:


1. Ако правим ПОДАРЪК, не е зле да си обясним понятието за "ПОДАРЪК". Ето какво мисля аз по въпроса. Подаръкът е онзи жест, с който се обръщаме към някого да му кажем без думи, че той е страхотната личност, от която се възхищаваме, обичаме или уважаваме. Подаръкът е средство да изразим признание за труда и усилията на човека, когото даруваме. Подаръкът е отражението, външната изява на нашето отношение, мнение и оценка за някого. Подаръкът е връзката, невидимия мост, който емоциите и чувствата градят с останалите човешки същества. Подаръкът е ......... още много неща, които можем спокойно да не изговаряме, а да оставим той сам да покаже. Подаръкът дори ако щете е символ, на нашето безсилие да намерим думи в речника си за всичко, което мислим и усещаме и искаме да прехвърлим към човека отсреща.

2. Символ на безсилие е и даването на пари. Ала на едно съвсем различно безсилие - неумение да строим сивите клетки в главите ни и да ги накараме да произведат нещо повече от каша с "нямам време да обикалям за подарък", "не мога да ги мисля сега и тези учители", "не съм по подаръците".

Да, разбира се, мога да приема доводите за даване на пари от хора, които познавам и които, поне според мен, настояват за това, подтикнати от добрата воля и желание да бъдат полезни. Ала.......ще направим ли добро, докато заявяваме открито в очите на жените, на които разчитаме да възпитават и учат децата ни, че са слабо платени и ни е жал за тях?!? Дали е редно да ги принизяваме до нас самите, които си знаем хала и можем да си правим полезни и търсени подаръци, защото сме си близки и няма да ни заболи от факта, че някой знае за това колко протрити са подметките на обувките ни?! Защо за последните 30 години пиедесталът на учителската професия беше не само срутен, ами и вкопан в земята, така че се превърна в дълбок и мрачен тунел - затвор за онези, които са призвани да бъдат будители. Помните ли разказите  на Вазов, Йовков, Пелин?!? Кои бяха първенците в миниобществата на селото и града?!? Попа, даскала и кмета!!!! Последния не защото е най-умният. И какво сега?! Попът е изветрял отвсякъде като възможност да раздава акъл и да напътства. Кметът е все така ограничен във възможностите си главно, защото е избран с помощта на нечии пари, които направляват действията и помислите му. А даскалът?!?! Е..... той пък е подложен на манията на родителите да се радва на подаянията им, а след това да бърше нааканите дупета на децата на същите тези родители, които са изпуснали да научат питомците си как се прави това.

Е, аз ако съм един учител, никога няма да приема акта на даване на пари в плик като подарък. Даже бих се и обидила. Защото като избърша нечий задник, ще си измия ръцете. Но от мисълта, че ме считат за бедна, а оттам и достойна за съжаление, няма прочистване. И ако съм малко по-меркантилна, бих си направила една бърза сметчица - дават ми 100 лв в плик. Разхвърляни за 12-те месеца работа в година, се получават по около 8 лв месечно за моя труд!!! Толкова ли струва моя труд - 8 лева на месец?!

Но стига с това. Връщам се на сълзите в очите на едната госпожа на децата... Никой не я попита от какво са тези сълзи. Всички решихме, че са от радост, благодарност и признателност..... защото сме толкова уверени в жалостта си към нея, че дори и за секунда не допускаме нещо по-различно. Е, мили приятели, аз тази година не искам да злорадствам над сълзите на която и да е госпожа. Не искам да им казвам колко струва техния труд!!! Не желая да им набутвам в очите изкуствената ми съпричастност към лошото им финансово положение. Дори не искам да ставаме близки и да знам техния хал. Аз съм една обикновена работеща жена, която няма нищо общо с международния валутен борд и не може да подпомага издънени бюджети!!!

Аз............. аз съм онази майка, която е впечатлена от напредъка на нейното дете в училище. От спокойствието и увереността, които виждам в учите му. От любопитството, което мигащите клепки генерират срещу мен, за още и още знания и учене... Аз съм безкрайно щастлива, че дъщеря ми се учи на колективизъм - нищо, че понятието е заредено с краен социализъм. Аз се радвам, че един ден, след няколко години, моята Бела ще каже, че е имала най-прекрасната си класна и това ще е нейното отношение, очакване и изискване към всеки нейн учител в бъдеще!!!! И всичко това аз искам да кажа на госпожите на детето си без да се налага да ползвам разтегливостта на словото..., което може да е коварно и да обърне нещата в лицемерие. Ето защо аз ще им направя ПОДАРЪК за Коледа и ще го заредя с всички онези очаквания за символа "подарък", които по-горе написах, че са моето разбиране за този акт!

........... и с една плаха надежда, че моите деца ще познават думичката "ПРИЗВАНИЕ"... и няма да търсят значението й в тълковния речник. Ще го виждат като пример пред себе си в годините, които ще прекарат в училище.

More than Words





Гласувай:
4
0



1. kasnaprolet9999 - Браво мила, така трябва да се пос...
04.12.2014 17:21
Браво мила, така трябва да се постъпва, добрите учители са достойни за уважение и то не се изразява в парични средства. Добре си го решила. Поздрави!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cchery
Категория: Други
Прочетен: 3753041
Постинги: 314
Коментари: 5091
Гласове: 3532
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31