Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.08.2014 17:35 - СЕЛСКИЯТ СБОР - последна употреба....
Автор: cchery Категория: Други   
Прочетен: 4369 Коментари: 7 Гласове:
9

Последна промяна: 04.08.2014 17:40

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

От време на време пухкавите бузки на бебенцето се „насичаха” от вълшебна усмивка. Две ситни бели зъбчета блесваха като звездички и смехът долиташе чист и игрив иззад тях. Момиченцето едва ли имаше 10 месеца и макар да ходеше самичко, сега подскачаше на страничната подпора на батута, подкрепяно от ръцете на майка си. По правилно е да се каже, че „летеше” нагоре-надолу, подхвърляно в такт с музиката. А вътре, в самия батут, неговата сестричка осъществяваше мечтата на всяко дете – да скача и пада, и пак да скача и пада, и скача........ пада..... докато силите я държат. Бебето не я виждаше. То се беше пренесло в своя бебешки рай на безкрайни подскоци, които малките деца толкова много обичат. Съвсем малки мънички ходилца с пеперудено докосване оставяха невидими следи по нагорещената гума на батута. Коленцата се свиваха и малкото същество политаше във въздуха. Ритмично, секунда по секунда телцето се изтрелваше, а от устенцата се посипваше бисерен смях....  Очите доверчиво и с безкрайната обич, на която само малките деца са способни, гледаха лицето на мама... Най-скъпото, най-безценното, най-неуловимото богатство... Мама със силните си ръце дундуркаше в такт с ритъма на песента малкото пухче. Тялото й също се беше поддало на звуците, а от устата гръмогласно се извиваше детската люлчена песен „БАЛАНИЦА” :

Не, не, не, не, не,
Не, не, не, престани
Не, не, не, не, не,
Не, не, не, не, не,
Не, не, не, не, не,
Не, не, не, престани
Не, не, не, не, не,
Не, не, не, недей!

Дай да направиме ала-баланица
баланица, ай, баланица
да направим с теб ала-баланица
баланица, ай, баланица (2)

Да, да, да, да - добре
да, да, да, айде де
Да, да, да, да - добре
да, да, да, добре
Да, да, да, да - добре
да, да, да, айде де
Да, да, да, да - добре
да, да, да, айде де

Дай да направиме ала-баланица
баланица, ай, баланица
да направим с теб ала-баланица
баланица, ай, баланица (2)

 

Всяка година патронният празник (последната неделя от месец юли) на църквата св. Марина в с. Поликрайще , Горнооряховско събира родовете от този край на среща. Летен месец е. Един от най-усилните в „календара на кърския труд” и никой никога не е имал против да спре и да си отдъхне за ден-два от мотиката и жегата. Пък и да попразнува.

От това село произхожда семейството на моя баща. Фамилията Млеченкови се е „пръкнала” първом там и с годините е „нашарила” тук-таме картата на страната ни. Откакто имам съзнателни спомени сборът на Поликрайще е бил голямо събитие за мен. Дори и сега, когато аз самата имам деца, продължавам да се вълнувам когато годината заръфа юли и от него остане малък комат - седмица време. В нейния край на главната улица на Поликрайще ще намеря люлки, стрелбища, няколко „тави” за захарен памук, небелен фъстък във фунийки от стари вестници, сергии със заветните и дълго чакани тенекиени пръстенчета с калинки отгоре... безкрайно вкусния, точно както е вкусно нещо, което ядеш само веднъж, сладолед във фунийки, който се сипва от машина....... поредните „чудеса” от страната на детските играчки, които няма в ГУМ-а в Горна (Оряховица). Колички „Мачбокс” на половин цена, дъвки, в чиито опаковки има снимки от Междузвездни войни, шарени топки, въжета за подскачане с дървени дръжки, кукли, чиито очи ми подсказват, че искат точно аз да съм тяхна „майка....  бебешки колички и най-хубавите рокли, които едно момиченце може да си мечтае.

Аз бързам напред, от сергия на сергия... и жадно поглъщам тази неизчерпаема вселена на изобилието. От време на време се сещам да погледна къде са изостанали майка, татко, баба, дядо .... И винаги допускам грешка ..... Защото по този начин по страните ми се намъдрят „мустакатите” целувки на стотици баби, с които оказва се имам нещо общо по кръвна линия. А техните гладко избръснати мъже (специално за повода), които сконфузено пристъпят в официалните си папуци, ще зачервят бузите ми от щипане в израз на подправена (силно) радост...

Едвам изтърпявам тази намеса  в личното ми пространство и изшкурвам с опакото на дланите си следите от плюнчените ласки на бабите..... бузите ми съвсем пламват, но аз знам – това ще ме доближи до целта. А тя е една – точно днес, на сбора на село, да ми купят нещо по-голямо от пръстенче с калинка. Може би онази кукла, която е толкова красива с разкошните си златни къдрици и тюлена розова рокличка..... Ще я обичам завинаги. " - Да, добре.... скъпа е!". То пък винаги всичко, което поискам е скъпо. Дори и мачбокса „на далавера” пак е извън бюджета. „ - Добре! Да, добре..... поне ми отпуснете малко повече левчета за стрелба по капачки и за люлките!” ...... толкова много съм ги чакала. Този лунапарк може да се види само още на едно място -  по морето, но........ не всяка година лунапаркът и моето семейство карат морските си ваканции по едно и също време.

„Дааааааааа! О, даааааааа!” – имам цяла хазна бюджет за въртележките и стрелбищата. Сега ще се люлея на воля, докато вземе да ми се гади много сериозно, ще си слушам силната музика на любимите Орлин Горанов и Кристина Димитрова, и ще сляза чак когато провлачено изстена „Мааааамо, повръща ми се!”..... и ще предизвикам онази тревога в погледа на майка, която ми дава така ценното - света на нейната любов. Да, нейната тревога за мен, беше сигурен сигнал, че ме обича. Че съм важна за нея. Че съм всичко за нея! Аз.......

 Дай да направиме ала-баланица
баланица, ай, баланица
да направим с теб ала-баланица
баланица, ай, баланица (2)

Да, да, да, да – добре.......

      
ДОБРЕ, ДЕ!  Това къртещо БАЛАНИЦА, БАЛА-АЛА-БАЛАЦА....ме извади от унеса на спомена.. Баси! Край! Предавам се.... това е всичко!!!  Дано час по-скоро тази въртележка да спре! О, моля те...... Моля се.......  Къдрав аромат на прясно изпечен хляб се настани удобно в ноздрите ми. Стомахът подскочи. Съзнанието ми се избистри. Явно няма да е само още едно въртене. Но поне остава малко. Надявам се..... Ох, горещ хляб от селската пекарна.... С меката като памук срединка, която се топи в устата........


Дай да направиме ала-баланица
баланица, ай, баланица
да направим с теб ала-баланица
баланица, ай, баланица (2)

Свят ли ми се зави или той винаги така се е въртял?! Абе тази въртележка нали уж само 3 минути й беше сеанса?!  Що тогава продължава все още да се друса, джурка и да прави от децата ми тесто.... Ееее, да си имам и размишленията.... Какво беше сега това „тесто”, когато с тази дразнеща миризма на бял, току-що изваден от пещта самун, вече цялата аз съм един хляб...... Не! Ще умра! Тук и сега........ Искам люлката да спре! Искам да си купя хляб..... Искам да.....

...... да направиме ала-баланица
баланица, ай, баланица
да направим с теб ала-баланица
баланица, ай, баланица (2)

 

Майната й на тази алабаланица!!!!! Не я ли направи вече, бе титаниево недоразумение!!!!  Всички вече разбрахме, че си на колене:

Да, да, да, да - добре
да, да, да, айде де..........

Е, няма край. И въртележката..... и наковалнята в главата ми..... Изкова място за вечен покой на няколко хиляди невръстни мои неврона..... Край! Отидоха си...... побаланичиха се.... На тяхно място има могъща, плътна и непобедима .................. БАЛАНИЦА....... Аз съм само слуга ...... не, отивам да си купя хляб. А когато въртележката спре, децата ще си слязат и сами.... и ще ме намерят.

Години (доста) по-късно откривам с неприкрита тъга нечовешките промени, които съвремието ни е нанесло на сбора на Поликрайще. Всичко онова, което с брат ми като деца чакахме цяла година, сега беше жалка картина. Бутафорна какофония. Криво огледало, но не в лунапарк, а в реалността. Във фургоните-стрелбища, опърпани от десетилетния живот, минал през тях, работеха същите онези чичовци, които бях виждала в моето детство. С масивните златни пръстени на кутретата, които завършваха с дълъг нокът, под който удобно се мъдреше чернилка. Помня ги добре, макар тогава да се повдигах на пръсти. Защото когато си дете, „чудото” пушка, което чичото ти подаваше, караше очите да се разтварят широко и с нетърпение като месал от момински чеиз....  Тогава тези чичовци бяха „голяма работа”. Винаги гледаха над теб. Уж говореха с теб, но погледите им блуждаеха... години по-късно откривам по какво – вече дядовци, тези уморени и грохнали от житейския лунапарк мъже, влачеха със себе си недотам пораснали наследници.... Каквото са могли да сторят, докато са били „силни и вилни”, са го направили. Сега 20 години по-късно, с натежали от отоци крака и очи, трудно овардваха наследниците си...

Преди да се качи на въртележката, Коки (сина ми - 12 г.) стреля с пушка..... и с пистолет.... Улучи награда.... но не получи такава. Стрелбището разполагаше с дузина опушени от десетки зими и лета плюшени играчки, рошави като веждите на полуживия старец, който работеше там. Имаше и един малък кош с китайски спайдърменовци, батмановци и имитация на слънчеви очила..... Детето нямаше избор - получи плюшка, която подари на сестра си. После станахме собственици на още 2 такива играчки..... Наред с плюшките се сдобих и с още едно задължение – да ги изпера. Същата вечер ги търках неистово. Със злоба. Влакната на старата четка за пране на майка се разхвърчаха във всички посоки и запушиха мивката. Но аз не спрях да търкам и да изливам литри вода....... Исках да изкарам от тинята на чалгата и циганията, на китайските пластмаси и американските донати, на олющените въртележки и избелелите парцали по сергиите онзи прелестен спомен, в който аз вървя пред майка, татко, баба и дядо и търся моята единствена кукла със злато в косите си...... с която всяка вечер ще лягам да спя.

 
Бебето подскочи за последен път и се приземи в прегръдките на майка си... БАЛАНИЦАТА свърши. Явно беше направена. Каката излезе от батута и се провикна:

Дай да направиме ала-баланица
баланица, ай, баланица

Бебето с радост рипна в ръцете на майка си...... усмивката откри двете бисерчета в устата му..... едно от най-красивите бебета, които съм виждала. Може би, защото беше радостно и щастливо. И слава Богу, че не разбираше защо.........

Дай да направиме ала-баланица
баланица, ай, баланица
да направим с теб ала-баланица
баланица, ай, баланица (2)

Да, да, да, да - добре
да, да, да, айде де..........

 

Някой погреба сбора на Поликрайще завинаги. В този горещ юлски ден от овехтялите стрелбища сбръчкани дядовци със сълзливи очи изпратиха един последен залп със своите пушки за капачки.  Винаги кривите до този момент оръжия, сега направиха безпогрешен изстрел.....  Моят детски спомен за прекрасния празник, който беше сбора на Поликрйще, с болка отхвръкна из спукания балон на наивността ми..... !!!  Прахът го прегърна радушно, подсуши сълзите му и много бавно и внимателно го положи на земята..... Две малки стъпълца  с неуверена  походка го настъпиха.... Малката главицата се извърна към каката.....

Дай да направиме ала-баланица
баланица, ай, баланица

Крачетата затанцуваха ....... споменът ми изпищя ..... ЗА ПОСЛЕДНО!

 
======================================================================

 Чудно ми е..... какъв човек си, за да можеш да слушаш, да се наслаждаваш, да си правиш кефа на "парчето", което е по-долу:

  https://www.youtube.com/watch?v=T92PhUxqb4k

 

 




Гласувай:
9
0



1. baimomchil - Отговор на въпроса
04.08.2014 17:58
Чудно ми е..... какъв човек си, за да можеш да слушаш, да се наслаждаваш, да си правиш кефа на "парчето", което е по-долу

Мангал Абсолютен!
цитирай
2. turb04 - тииииит и певицата да тииииит и п...
04.08.2014 18:44
тииииит и певицата да тииииит и песента да тиииииит! Тииииит тииииит тиииииит тиииит!
Ужаст...
цитирай
3. vihrogonche - Привет отново,
06.08.2014 12:04
Чери, пишеш превъзходно, както винаги те чета в захлас.
Замислих се за паралела между твоето детство и това на децата ти.
Уж същото място, уж същият събор, но ти го намираш различен...
А не мислиш ли, че роля има и самото детско съзнание, спомените, които имаш оттам и оттогава, са оцветени от самата възраст твоя тогавашна? Просто питам.
А иначе за другото си права. Тъжно-права. Безкомпромисно-права.
А постингът започва така любящо, нежно, розово, че чак ми се прииска отново да притисна до сърцето си малко детенце, бебенце, вързопче...
Поздрави от мен и хубав ден!
Деси :)
цитирай
4. makont - Чери, прочетох с интерес и през мен премнаха различни чувства,
06.08.2014 15:58
от милия спомен и тръпките в детството, до тихия гняв, че това вече го няма. Времето не е същото, ние не сме същите. Върна ме години назад, когато и аз като теб чаках събора на село, въртележките, захарният памук... Сега нищо няма този чар, нищо не е същото, защото всичко е пародия , имитация, подмяна. Поздрави!
цитирай
5. cchery - Чери, пишеш превъзходно, както ...
06.08.2014 17:14
vihrogonche написа:
Чери, пишеш превъзходно, както винаги те чета в захлас.
Замислих се за паралела между твоето детство и това на децата ти.
Уж същото място, уж същият събор, но ти го намираш различен...
А не мислиш ли, че роля има и самото детско съзнание, спомените, които имаш оттам и оттогава, са оцветени от самата възраст твоя тогавашна? Просто питам.


Деси, определено и това е от значение! Безспорно е! Аз сега гледам от различна позиция. През различна призма.

И при все това... изпростяването, овехтяването, обезценяването е факт. Това, че за Коки нямаше подходящ подарък по стрелбищата!!! Това също е факт! Той от няма и какво взе 2 плюшки и ги подари на Бела....... Чалгата .......... това не може да се обърка. Стрелбищата - те са същите от моето детство. Но представи си нещо, което преди 30 години е било 20-годишно!!! Сега е 50-годишно при това не е било никога ремонтирано или обновявано......

Но повече от това ми е мъчно за това как съвременните ни деца ще възприемат това събитие... И всъщност какво биха възприели децата днес за нормално?! БАЛАНИЦАТА?!? ..... То това е повече, което питам с този постинг?! Защото сборовете по селата от край време са били РОДОВИ СРЕЩИ. Днес .... са простотия и чалга.
цитирай
6. cchery - от милия спомен и тръпките в детс...
06.08.2014 17:19
makont написа:
от милия спомен и тръпките в детството, до тихия гняв, че това вече го няма. Времето не е същото, ние не сме същите. Върна ме години назад, когато и аз като теб чаках събора на село, въртележките, захарният памук... Сега нищо няма този чар, нищо не е същото, защото всичко е пародия , имитация, подмяна. Поздрави!

Благодаря, че мина и писа тук, Маконт! :) Виждам, че не съм само аз, която помни едни други, по-страхотни времена на селските сборове..... За съжаление преди 2 седмици аз видях точно това, което и ти си описала...
цитирай
7. demonwind - Чери,
10.11.2014 10:32
Къде се загуби бе човек - преглеждах си стари постинги и видях твой коментар, та се сетих че не съм те чел доста време :)
Тъжно е, да... Тъжно е, когато хубавите стари неща си отиват... Не знам какъв човек си, за да слушаш парчето дето е на линка, обаче знам какъв човек трябва да си, за да пребие като куче тоя, дето го слуша ;) Поздрави!
https://www.youtube.com/watch?v=1XHD5bBXrTY

(в песента на немските неонацисти се пее за това как трябва да постъпиш с даден боклук, ако е по-силен от теб - "да го сриташ винаги в яйцата" ;)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cchery
Категория: Други
Прочетен: 3667872
Постинги: 314
Коментари: 5091
Гласове: 3532
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031