Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.04.2013 19:30 - ПРЕДпролетно
Автор: cchery Категория: Други   
Прочетен: 5727 Коментари: 5 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Гледам си блога - "стои" си тъжен и самотен някъде на незнаен сървър и моето "перо-клавиатура" го навестява по-рядко и от слънцето, характерно за тази година. Един постинг януари, един през февруари, март - същото.. а имаше месеци, когато се сдържах да не пиша всеки ден... така щото да не създавам впечатление, че нямам друга работа. Истината обаче е съвсем-съвсем различна. Преди пишех, когато бях гневна. Преди творях, когато бях въздигана от необузданите си емоции. Преди просто сядах и се предавах на чувствата си - тъжни, усмихнати, влюбени или нещастни те раждаха символите на моето аз - писмени следи на изживяните дни.

Дните ми не са се променили много, емоциите досущ като преди се колебаят според интензитета на слънцегреенето, а случките в живота ми продължават да се борят в техния си шампионат за реална невъзможност. Какво тогава е различното?!? Знам ли...... Не съм сигурна, но се насилих (хм как звучи само "насилих се") да седна вкъщи на спалнята с лаптоп върху коленете и да напиша нещо - ей така..... просто, за да разкарам мъглата, да напукам леда, да прокудя прокобата върху собствения ми блог...... пък а дано и той току пролетно се разлисти и раззеленее отново, защото истината е, че именно той ме измъкна от едно много тежко състояние. Макар че ето сега се сещам за една причина, поради която спрях да пиша - ограничаването на коментарите от анонимните посетители. Бяха ми обещали да е временно решение, но нали е блог.БГ, а не примерно блог.ЕС...... временното си стана final version и май никой няма хабер за това.

Но С Т И Г А! Днес имам дори за какво да пиша. А и ще побързам да хвана току-що изчистилото се от облаците небе и полудялото слънце, което не може да се насити на синевата и я притиска с неистов бяс...... като че ли може да стане по-лъчиста от това!

Днес имах работа извън офиса - доста ходене пеша и се изненадах в какъв офисен плъх съм се превърнала. Цяла  зима се натисках на бюрото в офиса, гледах като невменяема монитора белким "пусне" нещо интересно, от което еднообразието на сивото ежедневие да се взриви, а после се прибирах, заредена с план за задачките, които ми предстояха. Но днес видях света - всъщност една малка част от София и разбрах (за пореден път), че ограниченията се раждат само в собственото ми съзнание! Речеш ли, че си болен, сакат, недооценен, нещастен...... такъв и ще си! И всичко, което познаваш като "обективно" ще ти доказва това твърдение до дупка, защото ...... оценките ни са плод на чист субективизъм. Я, колко надуто прозвуча?! Хм.... исках да кажа, че докато човек не скъса доброволно сиднжира на ежедневието си, ще пропуска винаги аромата на мокра пепел от росните запролетили се улици на своя град. Никога няма да може да се надбягва с облаците, които уж страховито, но повече закачливо му обещават свежа пролетна влага. Едва ли ще може да слее сърце с щастието, което се излива от труднозабележима дребна птичка върху все още голото дърво. Ще остане глух за свистящото шушукане на пролетния повей - вятър-вихрогон и никога няма да разбере, че високо горе в планината снегът се топи всред аромата на смели кокичета и озарението в оранж и лила на сърцати минзухари. А когато първите сливи разтворят дъхави бели цветчета, трябва да си при тях. Да седнеш под тях и да вдигнеш поглед високо нагоре през чистата пелена на хилядите венчелистчета, за да видиш света и себе си бял, лъчист, пълен с живот и надежда, тръпнещ и предчувстващ, обичащ и любовен, днес и сега - един момент, даващ очакване за цяла година щастие!

ПРОЛЕТ...... аз обичам!


image





Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

1. travell - снимката е номер 1
04.04.2013 19:34
От къде е, ако не е тайна?
цитирай
2. cchery - От къде е, ако не е тайна? Мииии...
04.04.2013 19:45
travell написа:
От къде е, ако не е тайна?

Миииииииии....... от нета :)))

Не знам - просто я намерих.
цитирай
3. kasnaprolet9999 - То и аз така се питах, що ли все те няма ...
04.04.2013 23:09
То и аз така се питах, що ли все те няма и как така се сдържаш да не пишеш, но кой да ти каже:))))) Добре ги редиш причините, но не е точно това, вероятно е натрупване на разочарования от различно естество и ти трябва време да ти размине. Много хубава снимка си намерила. Поздрави на цялото семейство!!
цитирай
4. cchery - Хей, Вени, то този постинг почти ти е посвещение :)))
04.04.2013 23:34
Знаеш ли, няма конкретна причина за неписането. Не съм и разочарована - измина първата ми Коледа от доста време, на която не чувствах страх от скуката..... даже не мога да повярвам, че се случи. А може и да си права и аз дори да не го осъзнавам!

Но пък днес се нагледах на едни страхотни цветове, слушах птичките из нашия парк рано сутринта и ме валя пролетен дъжд - стана ми едно такова леееко на душата, почти пролетно, та..... ето ме!
цитирай
5. kasnaprolet9999 - Страхотно, така те искам, свежа, ...
08.04.2013 22:37
Страхотно, така те искам, свежа, бодра и усмихната.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cchery
Категория: Други
Прочетен: 5005567
Постинги: 314
Коментари: 5091
Гласове: 3536
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031