Леле, изредих поне 10-ина страници с резулатти от търсене в Гугъл в опит да открия снимка на Данчо Йовчев от първите му години в спорта. Снимка не открих, ала с огромна изненада и стоплящо задоволство видях, че почти няма виртуално място, посещавано от мислещи и интелигентни българи, което да не е поместило поне една малка, мъничка информация за онова, с което ни дари големият спортист събота вечер!

И сега аз трябва да кажа нещо различно, да покажа онова, което другите не са, въпреки че не съм отворила нито един друг сайт да чета, за да не си влияя?! Как ли да стане..... ще се опитам както аз си мога - непреднамерено, непредубедено, надявам се кротко и неразлято да покажа на всички, които стигнат до този постинг сълзите, които така и не прокапаха събота вечер, но и сега са там, в очите ми. Соленият вкус на гордостта да си българин. Треперещото небце на изпълненоното с вълнение очакване. Бясно въртящата се топка в корема, от която боли - болката на неизказания въпрос "А аз какво допринесох за моята България?".

Погледнете тези 2 снимки:




 
  Ще ми бъде интересно да ми отговорите какво според вас крият те?! Аз наистина бях поразена, когато на бенефиса на Данчо преди 3 вечери пуснаха видеа от първите му участия в спортни надпревари. Ние го познаваме главно с непълната му усмивка, сякаш вечно недоволен от онова, което е свършил. Броим среброто из косите му и се радваме, когато бъде по-словоохотлив. Но както се вижда от първото фото, нещата не винаги са били такива. Ето какво откривам аз в задчката "намерете 7-е разлики!".

Освен 20-е и малко отгоре години, двете снимки са олицетворението на 12-е хилядни от съдийските оценки, които на 2 пъти отнемат златото на Данчо. Тук са затворени хиляди часове на труд и упорство, пренебрегнат е личен живот и чисто човешки желания за почивка и разточителство. Двете снимки дават ясна представа какво е спортът - истинският, негримираният, не онзи, който завършва с купони в Син-Сити и високопарни заявки. Тези кадри показват как жарта от младежките години угасва, но не смазана дори от несправедливости, а превъплатена в мъдростта на опита и достойнството, дадената и удържаната дума.

  Данчо Йовчев като че ли винаги е присъствал в моя живот - къде защото сме почти набори и сме живяли паралелно в лентата на годините, къде защото той е причината да гледам с надежда българското участие на редица олимпиади или просто защото интуитивно съм търсила на кого да приличам, с кого да дружа и какво да правя със собствения си живот. Не, за съжаление не познавам лично Данчо, а бих искала! Особено в днешния ден, когато корабът е полу-потопен, а вятърът - с неясна посока и най-вече произход. Хора като Данчо дават стабилност на собственото ми съществуване, вярвания, убеждения и борби. Помагат ми да продължавам да съм сигурна, че доброто съществува и ще победи злото. Дори и да не му достигат 12 хилядни до максималната оценка, даваща право да стъпиш на най-високото стъпало при награждаването след състезание!

Сигурно вече сте прочели какво представляваше "ПЪТЯТ" - бенефисният спектакъл на Данчо Йовчев със сценарист Вера Маринова. Аз също ще постна тук моите снимки, защото вярвам, че красотата ще спаси света! А на 23-и февруари вечерта всички ние в Арена Армеец бяхме облечени, увлечени и превзети от красотата на спорта ГИМНАСТИКА! Спортна, художествена, акробатика, аеробика, танци с елементи на гимнастика, циркова акробатика и акробатична клоунада (това последното дано съм го уцелила като понятие).

Ще ми се съвсем накратко обаче да споделя нещото, което видях отвъд шоуто - а то е заявката, че най-доброто предстои стига всеки един от нас да превърне своята собствена революция във факт - да се труди първо той самият да е човек, личност, а не шмекер и тарикат! Видяхме гвардия от съвсем малки и в другата противоположност - почти излизащи от юношеството гимнастици, акробати, танцьори и състезатели по спортна аеробика. Толкова много, толкова различни, ала така обединени, че на човек му се приплаква чак от яд, че не е част от това общество. Съвсем мънички момиченца и момченца, вирнали гордо глави и изпълняващи пълните сякаш с мисия нелеки съчетания. А неотлъчно до и зад тях един Данчо, един Красимир Дунев и един Енчо Керязов...... стабилната опора, от която май всички имаме нужда!

Мога да разсъждавам още много, но т.к. съм сигурна, че дотук изгубих поне 3/4 от отворилите този постинг, е време да покажа снимките, които се надявам поне малко от малко да са доказателство за думите ми по-горе.

  В часа, обявен за начало на спектакъла, залата е повече от полу-празна - абсолютна тенденция на всички мероприятия, на които съм присъствала напоследък. Долу на терена са монтирани гимнастически уреди - греда, успоредка, смесена успоредка, висилка, кон без гривни (по-скоро ми напомнаше за табуретка), пътека за прескоци, тепих (не знам всъщност как се казва) за изпълнения на земя и естествено халки!
 












Към 8 часа публиката все пак успя да се натутка и всичко започна така:
 














Едно малко момченце с голям сак стъпи на мястото за съчетания на земя:


и даде началото на разказа за удивителната кариера на един от най-големите ни спортисти. Кратки видеа между отделните изпълнения представяха успехите на Данчо, а той с 2-3 изречения допълваше по нещо. Както винаги скромен, нито обвиняващ, нито опияняаващ се. Истината и само истината. За заминаването в щатите, за травмата на световното там, когато единствено мисълта, че има много българи, които са дошли да го гледат, го е накарала да излезе и на другия ден да се състезава на земя. За завръщането в Пловдив.

Не каза много неща Данчо - не е такъв. Но едно запомних - труд и никакви оплаквания!!! Любов към Родината и спорта - двете най-важни предпоставки за приемственост в българската спортна гимнастика, на които учи децата в момента.


Акробатиката ни също е жива:






  Абсолютно в десятката беше песента "На инат" на Поли Генова ...... то това е и спортът на Данчо....

На фона на тази песен гледахме изпълнения на висилка, земя иииии...... още нещо:




Енчо Керязов - цирковият акробат и еквилибрист с най-голямото отличие в цирковото изкуство: Сребърен клоун, 2007 г.




Първото излизане на Данчо на сцената:




Смесено изпълнение на съчетание на земя от деца:



Орлин Павлов и момчешка брейк група, на фона, на чието изпълнение видяхме уникални прескоци на земя:




 
В ТОВА ВИДЕО ще можете да видите всичко накуп - Орлин, момчетата, които танцуваха и прескоците всред ефектни светлини!

  Състезателка по художествена гимнастика и гимнастичка със съчетание на греда - много приятна за окото комбинация:
 




Данчо Йовчев и Краси Дунев - приятели в живота, в състезанията и комай завинаги!
 

 
Групово изпълнение от 5-а състезатели на успоредка с участието на Данчо:  


ВИДЕО от това изпълнение - http://www.youtube.com/watch?v=V3P70x-hw48 - не го пропускайте!
Силвия Митева:


Трупата на Нешка Робева:

и прекрасните цветни и много талантливи акробати, последвани от националния ни ансамбъл по художествена гимнастика, с които спектакълът, изнесен от гостите завърши:




Настъпи времето за едно последно СБОГОМ с публиката на колене :

В И Д Е О

Трикото е с багрите на трикольора ни, а най-големият в българския спорт през последните 20 години е на колене върху родната земя, онази взела много от младостта му, но и дала предаността на една малка страна с нейния странен и противоречив народ. Затова:

БЪЛГАРИЯ ТИ БЛАГОДАРИ ЗА ВСИЧКО, ШАМПИОНЕ!





Дами и господа, моля посрещнете ...... Йордан Йовчев!

Само да спомена, че БНТ ще излъчва шоу спектакъла на 2 март. Не е за изпускане.

Не бях там, но ми хареса! Усмивки!

и този път се разплаках.... щеше ми се всичко това да предстои и да е днес...... Прав е Данчо - даде всичко от себе си......

И аз бях взела фото да снимам, но...просто гледах и поглъщах!!!