В камината отдавна огънят беснее,
навън е люта зима и светът немее!

"Горчилката на миналите дни
във виното ти потопи -
усмихни се вече, любовта ми приеми!
От години все така далечна
заради мене днес поисках бил
да погледнеш честно
и се отдадеш - любов за теб съм скрил!"

Камината така гореща
сърцата разтопи:
   "На днешната ни среща
           изпивам те с очи!
   Очаквала съм дълго
        любовните стрели,
           страдала бездруго
            усамотена много дни!"

Пламъкът не спира, тича
и стени руши,
мъж и жена обичат,
беснеят техните души!

Виното отдавна е изпито
тишината гост е нежелан,
със страст пропита
е неговата длан!

 

На подтика отдала свойто тяло

 

жената бавно се топи,

 

 

сега са заедно и полудяло

 

времето минути не брои!


В прозореца зора зори,
камината - отдавна спряла да пламти!
Сърцата стоплят всеки дъх,
любовта е чудото - непокоряемият връх!

Разкошно е.
Красиво е!
Благодаря ти!!!

влюбено и топличко през цялата 2013г. Поздрави и весели празници!

Дай Боже да я има в живота ни!
Поздрави за чудесния стих!

Нека наистина има повече любов, взаимност, споделеност и топли камини и сърца през новата 2013. Любовта е чудо, а от чудеса имат нужда не само децата!

ВЕСЕЛО ПОСРЕЩАНЕ НА НОВАТА утре!

Достигнах до края на студената зима
решен твърдо на битка на живот или смърт
прекосил пустошта и през всичко преминал
стоях като камък — студен, черен и твърд.

Оттатък ме чакаше непознатото неизвестно
привличащо ме със своята заплашителна мощ
но нищо в душата ми не щеше измести
любовта ми вечна към полярната нощ.

Зимни създания шептяха думите свои
скрити в студени бърлоги в снега
сенките им бродеха като призрачни троли
вплели в себе си дъха на Смъртта.

Съзирах очите им пламтящи в тъмата
усещах в желанието им своят завършек
но злото обзе ми постепенно душата
и духът ми не щеше да бъде прекършен.

Видях в далечината огньове горящи
озаряващи с блясъка си зимната шир
танцуваха около тях могъщи сили искрящи
и прилив на сила усетих в този демонски пир.

Вече знаех, че отишъл съм твърде далече
пътят назад изчезваше стопен със снега
и покой за душата ми нямаше вече
всичко беше най-важно, миг за мига.

Погледнах от високо снежните писти
и сграбчих здраво студът във безкрая
с ръцете си ледени в шепи зимата стисках
и разбрах, че съм избавен — навеки, ДО КРАЯ!

Гледам, че и ти си отишъл ДОКРАЙ! Нещо посмръзна моя блог напоследък и причината е пренатовареност в офиса...... да му се не види! Но пък..... около мен има доста зареждащи неща!

Предполагам, че сте си пътували за БГ около празниците, права ли съм?!

хубаво сте я надули камината на макс, а после като дойде сметката от топлофикация :))))

Ааааааааа, аз тази с топломера я махам като влезе сезона и ползвам другата - без :)))) ....... нали има по-прости от мен да плащат и моята консумация :((((