Постинг
20.09.2012 13:28 -
Малките вселени - капчици вода
Автор: cchery
Категория: Други
Прочетен: 9912 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 21.09.2012 09:06
Прочетен: 9912 Коментари: 10 Гласове:
8
Последна промяна: 21.09.2012 09:06
"Капка от любов" - имаше навремето една страхотна група с името АТЛАС. Те създадоха много красиви песни, а онази от тях, с чието заглавие почва този ми постинг - "Капка от любов", е вдъхновението за текста по-долу. Все още не знам защо докато снимах мокрите от нощния дъжд цветя и листа на цветята, си припявах точно тази песен. И от "капка от любов" тя смени текста си на "капчица роса....".
За какво става въпрос?! Ще ми се да ви попитам - замисляли ли сте се някога какво е скрито във една водна капка. Но не каква да е! А водна капка, настанила се върху цвят или листо?!? Ето такива капки:
Лично мен винаги ме е удивялала загадъчната красота на тези миниатюрни светове. Разгледайте листото горе - в нишката по средата му са се наредили като синци ситни капчици. Малка! По-голяма! Няколко едри! Напомнят ми на снимка, запечтала момент от масаж с лунни камъни - от онези, които се подреждат на равни разстояния върху гръбначния стълб на човек. Но да се върнем на капчиците върху листото - някои са се съединили и при все това са запазили своята форма. Други са разтеглили вече единия си край и аха да се слеят с близката посестрима. А има и трети вид - индивидуалистки - големи капки с кръгла форма, пазещи личното си пространство от съседите си. Едни такива надути и надменни красавици влага, наслаждаващи се на своето съществуване.
А какво бихте казали за онази най-едрата, отразила разсеяната светлина на облачното небе?! Идеално кръгла, бистра като сълза и блестяща с цвета на платината?! Толкова е крехка, че ме е страх даже да я снимам - да не би да се изтърколи от своя пиедестал. Защото не искам тази малка вселена КРАСОТА да загине. Не искам блещукащите точици сребро вътре в нея да угаснат..... В миг започвам да мечтая как влизам там, в този малък свят от бистра вода и лъчиста светлина и застанала под свода му и търся мистерията на мимолетното му съществуване.
А какво може да се каже за обсипаните с перлена изящност цветове на розата?!
Имам чувството, че светлината, която озарява този цвят се е усилила от безбройните лъщящи водни петънца. Че червеното вече е пожар с тъмно розови отблясъци. Пожар, който не гори, а грее. Огън, който не пари, а стопля. Душата, сърцето, сетивата - капчици роса.... Розова влага......
Водна феерия с цват на циклама.....
Оранжева мечта:
С цвят на зряла диня....
Срамежлива луна в ранна лятна вечер:
Разбира се дъждът не спира своите сълзи само върху розите. Всичко е мокро!
Тази малка "гора" от иглички:
е уловила с тъничките си пръсти повече капчици дори от широките листа на розата. И допреди часове изглеждала като едно обикновено цвете в саксия, сега е все едно посипана с бисери - свежа, усмихната - истинска красавица, която крие цветовете си - сякаш да не се удавят от толкова много капчици вода!
Гледам малките топчици със светлина върху листенцата по-долу -
всяка една многократно увеличила като лупа мястото на месестото листенце върху което се е спряла. Десетки блестящи в сребро петънца - ето кое е превърнало обикновеното цвете в сияеща принцеса!
Знае си работата природата - как да възнагради устоялото на първия есенен студ цвете! Няма кич, няма претрупаност, няма чалга...... само непостижимо съвършенство. Като листенцето по-долу:
Капчиците, настанили се върху неговите власинки не мога да фокусирам. Или поне не с моя фотоапарат. Толкова са фини! Точно такива, каквито трябва да са, за да не наранят нежните власинки на това малко листенце. Майсторски грим! И много примамлив.... ще те се да протегнеш ръка и с пръст да погалиш тази мекота...... като бебешка пухкава косица! Но както би се побоял да докоснеш нежната главичка на новороденото, така няма да посегнеш и на това листенце. Нека тържествува неговата светлина!
Листо от здравец! Навремето майка ми ми казваше, че къща без здравец, не е българска къща! И да - вижте го този разперил крилца самоуверен листак - събрал е огромна капка вода в средата си. Ала като че ли не е среда това, а самото му сърце - голямото, широкото българско сърце - онова същото, за което само сме чели. Прегърнал е листчо колкото се може повече вода! И едва ли го е направил от лакомия.... мисля, че просто прилича на старите българи, за чиито широки души е говорил навремето Йовков, а в по-близкото ни съвремие Хайтов не пропускаше да опише. Разперил е крилата си и всяко от тях, превело се под тежеста на водата, се къпе в чистота.
И като за последно - не спирам да се чудя как фината паяжина на паяците задържа дъжда?! Та нали нейният автор я плете рехава, с дупки?!?! Нали е толкова тънка, че с дъх можеш да я скъсаш?! Нооооо не и дъжда. Ето:
Все едно е рибарска мрежа със залепили се по нея миди..... А собственикът го нямаше - явно не му е по вкуса това наводнение в къщата му, но поне след като слънчо подсуши пътеките на скромния му дворец, всичко ще е чисто и заредено с енергията на дъжда, на кръговрата, в който живее природата!
Капчици роса........
За какво става въпрос?! Ще ми се да ви попитам - замисляли ли сте се някога какво е скрито във една водна капка. Но не каква да е! А водна капка, настанила се върху цвят или листо?!? Ето такива капки:
Лично мен винаги ме е удивялала загадъчната красота на тези миниатюрни светове. Разгледайте листото горе - в нишката по средата му са се наредили като синци ситни капчици. Малка! По-голяма! Няколко едри! Напомнят ми на снимка, запечтала момент от масаж с лунни камъни - от онези, които се подреждат на равни разстояния върху гръбначния стълб на човек. Но да се върнем на капчиците върху листото - някои са се съединили и при все това са запазили своята форма. Други са разтеглили вече единия си край и аха да се слеят с близката посестрима. А има и трети вид - индивидуалистки - големи капки с кръгла форма, пазещи личното си пространство от съседите си. Едни такива надути и надменни красавици влага, наслаждаващи се на своето съществуване.
А какво бихте казали за онази най-едрата, отразила разсеяната светлина на облачното небе?! Идеално кръгла, бистра като сълза и блестяща с цвета на платината?! Толкова е крехка, че ме е страх даже да я снимам - да не би да се изтърколи от своя пиедестал. Защото не искам тази малка вселена КРАСОТА да загине. Не искам блещукащите точици сребро вътре в нея да угаснат..... В миг започвам да мечтая как влизам там, в този малък свят от бистра вода и лъчиста светлина и застанала под свода му и търся мистерията на мимолетното му съществуване.
А какво може да се каже за обсипаните с перлена изящност цветове на розата?!
Имам чувството, че светлината, която озарява този цвят се е усилила от безбройните лъщящи водни петънца. Че червеното вече е пожар с тъмно розови отблясъци. Пожар, който не гори, а грее. Огън, който не пари, а стопля. Душата, сърцето, сетивата - капчици роса.... Розова влага......
Водна феерия с цват на циклама.....
Оранжева мечта:
С цвят на зряла диня....
Срамежлива луна в ранна лятна вечер:
Разбира се дъждът не спира своите сълзи само върху розите. Всичко е мокро!
Тази малка "гора" от иглички:
е уловила с тъничките си пръсти повече капчици дори от широките листа на розата. И допреди часове изглеждала като едно обикновено цвете в саксия, сега е все едно посипана с бисери - свежа, усмихната - истинска красавица, която крие цветовете си - сякаш да не се удавят от толкова много капчици вода!
Гледам малките топчици със светлина върху листенцата по-долу -
всяка една многократно увеличила като лупа мястото на месестото листенце върху което се е спряла. Десетки блестящи в сребро петънца - ето кое е превърнало обикновеното цвете в сияеща принцеса!
Знае си работата природата - как да възнагради устоялото на първия есенен студ цвете! Няма кич, няма претрупаност, няма чалга...... само непостижимо съвършенство. Като листенцето по-долу:
Капчиците, настанили се върху неговите власинки не мога да фокусирам. Или поне не с моя фотоапарат. Толкова са фини! Точно такива, каквито трябва да са, за да не наранят нежните власинки на това малко листенце. Майсторски грим! И много примамлив.... ще те се да протегнеш ръка и с пръст да погалиш тази мекота...... като бебешка пухкава косица! Но както би се побоял да докоснеш нежната главичка на новороденото, така няма да посегнеш и на това листенце. Нека тържествува неговата светлина!
Листо от здравец! Навремето майка ми ми казваше, че къща без здравец, не е българска къща! И да - вижте го този разперил крилца самоуверен листак - събрал е огромна капка вода в средата си. Ала като че ли не е среда това, а самото му сърце - голямото, широкото българско сърце - онова същото, за което само сме чели. Прегърнал е листчо колкото се може повече вода! И едва ли го е направил от лакомия.... мисля, че просто прилича на старите българи, за чиито широки души е говорил навремето Йовков, а в по-близкото ни съвремие Хайтов не пропускаше да опише. Разперил е крилата си и всяко от тях, превело се под тежеста на водата, се къпе в чистота.
И като за последно - не спирам да се чудя как фината паяжина на паяците задържа дъжда?! Та нали нейният автор я плете рехава, с дупки?!?! Нали е толкова тънка, че с дъх можеш да я скъсаш?! Нооооо не и дъжда. Ето:
Все едно е рибарска мрежа със залепили се по нея миди..... А собственикът го нямаше - явно не му е по вкуса това наводнение в къщата му, но поне след като слънчо подсуши пътеките на скромния му дворец, всичко ще е чисто и заредено с енергията на дъжда, на кръговрата, в който живее природата!
Капчици роса........
Главорезите на хамас почнаха да се преда...
ЕДИН ЩРИХ ЗА ГОВОРНАТА КУЛТУРА НА ПОЛИТИ...
Едва ли ще има благоприятен изход за каб...
ЕДИН ЩРИХ ЗА ГОВОРНАТА КУЛТУРА НА ПОЛИТИ...
Едва ли ще има благоприятен изход за каб...
дето носеше една прашинка, която си беше един свят и в нея живееха хора. :)
цитирай Страхотен постинг си направила и отговарям на въпроса, който си задала: В една капчица вода се съдържа част от кръговрата във вселената. "Растения са трансформатор на енергията на живата природа. При фотосинтезата, с помощта на светлинната енергия, растенията отделят молекулен кислород от водата, който се излъчва в атмосферата. Именно благодарение на фотосинтезата, която се осъществява от милиони растителни видове, атмосферата около Земята е наситена с кислород, така необходим за живота на всички дишащи организми. Растенията прихващат слънчевата енергия и я правят достъпна за остананалите обитатели на планетата. Те активно регулират количеството на въглерода, водата и водорода в атмосферата и дори контролират границите на базисната температура на планетата. Почти от нищо – само от слънчева светлина, въздух и вода те произвеждат протеини, захари, ензими и хормони, масла за регулиране на температурата и пестициди за предпазване от вредители. Освен синтезирането на първични органични съединения: въглехидарти, липиди и белтъци, те синтезират и вторични фитохимикали, които играят определена роля и могат да бъдат много полезни при някои нарушени физиологични процеси в човешкия организъм."
цитирайbaimomchil написа:
дето носеше една прашинка, която си беше един свят и в нея живееха хора. :)
Сещам се само за едно детско със слонче - Nelly the Elephant :)
А за снежинката, върху която живееше Гринч съ съгражданите си? :)))
цитирайdemonwind написа:
А за снежинката, върху която живееше Гринч съ съгражданите си? :)))
Уф, не мога да се сетя за какво ми говориш.......
къде намери тая красота?
цитирайrossi9 написа:
къде намери тая красота?
Здравей. Това беше на тетевенския балкан - Рибарица. Но подозирам, че навсякъде е едно и също след като вали дъжд. Просто трябва да имаш "очи" за тази миниатюрна красота!
Благодаря, че се включи в този постинг!
Чери, сладурано, благодаря ти за капчиците любов!
цитирайЕто затова :) http://www.youtube.com/watch?v=p1P_giB0TKg
цитирай
10.
анонимен -
ot iv4o (kansas)
02.10.2012 20:06
02.10.2012 20:06
Vinagi strahotna! Nai-hubaviyat blog v Internet!!! Prevezhdam go na detzata vseki pat :)
Pregradki ot nas za tzyaloto semeistvo!
цитирайPregradki ot nas za tzyaloto semeistvo!