Постинг
07.12.2011 16:12 -
За живота с любов! Но по принцип!
Автор: cchery
Категория: Други
Прочетен: 2852 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 07.12.2011 16:12
Прочетен: 2852 Коментари: 4 Гласове:
10
Последна промяна: 07.12.2011 16:12
Облакът, разтеглил бялата си снага, дори и сега - час след като го съзрях за първи път, разделя Витоша хоризонтално на 2. На 2 равни части. Гледам ги и аналогия от детските приказки, които все още чета вечер на децата, шета усърдно в съзнанието ми - долната и горната земя! Да, това е направил пакостникът-облак - решил е да не прескача планината, а да я закичи с чисто бял колан. И така си стоят - земя и въздух, укротени и безметежно впити един в друг, дори не подозират, че ги гледам с носталгия и нескрита завист през прашния прозорец на офиса ми.
Уж гледам планината и облака, а погледът ми превземат гледките "отдолу" и "отгоре". Долната земя, свила се некомфортно в сивата си градска премяна, и горната, ширнала се в простора, залюляна на слънчева люлка. Отдолу градът тъмнее и се мята неудобно погрознял, а отгоре Черни връх се смее и танцува със златните лъчи на декемврийското слънце.
Само преди седмица, една моя съседка напусна белия свят! Жена на 72 години, дала живот на 3 деца, едното от които безвъзвратно увредено от "лечения" на 4-и години. Въпреки тази житейска драма, при все затрудненото си придвижване поради ставни проблеми, леля Таня (така се казва моята комшийка) извеждаше болния си син всяка събота и неделя на Витоша. Не спираше да обикаля околностите на София, че и цялата страната, въпреки трудностите, причинени от здравето й и това на вече 40-годишния й син. Ден преди да почине е казала на дъщеря си, колко много иска да живее. Не, не е знаела, че умира, защото масираният инфаркт не е нещо, което се предусеща. "Защо ни разказваш за нея!" - ще ме прекъснете вие?! "- Ами защото, когато погледна Витоша, винаги се сещам за нея! А днешният усмихнат и светъл Черни връх ми напомни за безкрайна й жизненост и упоритост, с които опъваше мост над пропастите в живота си!"
Идва Коледа и всички хора стават измамно весели и щастливи! А за живота трябва да се говори с желание и любов по принцип! И не само по Коледа и Великден. Защото, той - животът, не спира и като почти всичко останало в ежедневието ни, си има своите 2 страни - тъжна и весела, усмихната и посивяла. И не само днес, а изобщо! Всъщност от нас самите зависи дали ще сме над или под облака, който все още прегръща Витоша. Дали ще сме в горната страна при слънцето и простора, или в долната - всред сивата суета на илюзорната суматоха! Леля Таня завинаги остана високо горе при светлината и любовта!
Уж гледам планината и облака, а погледът ми превземат гледките "отдолу" и "отгоре". Долната земя, свила се некомфортно в сивата си градска премяна, и горната, ширнала се в простора, залюляна на слънчева люлка. Отдолу градът тъмнее и се мята неудобно погрознял, а отгоре Черни връх се смее и танцува със златните лъчи на декемврийското слънце.
Само преди седмица, една моя съседка напусна белия свят! Жена на 72 години, дала живот на 3 деца, едното от които безвъзвратно увредено от "лечения" на 4-и години. Въпреки тази житейска драма, при все затрудненото си придвижване поради ставни проблеми, леля Таня (така се казва моята комшийка) извеждаше болния си син всяка събота и неделя на Витоша. Не спираше да обикаля околностите на София, че и цялата страната, въпреки трудностите, причинени от здравето й и това на вече 40-годишния й син. Ден преди да почине е казала на дъщеря си, колко много иска да живее. Не, не е знаела, че умира, защото масираният инфаркт не е нещо, което се предусеща. "Защо ни разказваш за нея!" - ще ме прекъснете вие?! "- Ами защото, когато погледна Витоша, винаги се сещам за нея! А днешният усмихнат и светъл Черни връх ми напомни за безкрайна й жизненост и упоритост, с които опъваше мост над пропастите в живота си!"
Идва Коледа и всички хора стават измамно весели и щастливи! А за живота трябва да се говори с желание и любов по принцип! И не само по Коледа и Великден. Защото, той - животът, не спира и като почти всичко останало в ежедневието ни, си има своите 2 страни - тъжна и весела, усмихната и посивяла. И не само днес, а изобщо! Всъщност от нас самите зависи дали ще сме над или под облака, който все още прегръща Витоша. Дали ще сме в горната страна при слънцето и простора, или в долната - всред сивата суета на илюзорната суматоха! Леля Таня завинаги остана високо горе при светлината и любовта!
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
ketcakuatl -
Tъжно, защото човещината е на из...
07.12.2011 23:05
07.12.2011 23:05
Tъжно, защото човещината е на изчезване. Изгубихме още един спомосъществувател значи. Мир на праха и, покой на душата и! Се ла ви...
цитирайketcakuatl написа:
Tъжно, защото човещината е на изчезване. Изгубихме още един спомосъществувател значи. Мир на праха и, покой на душата и! Се ла ви...
Губим всеки ден..... Не знам докъде ще я докараме така.
Благодаря за включването!
Имала есилен дух тази жена, можем само да й се възхищаваме и да се учим от нея, мир на праха й. Хубаво е, че ни разказваш за нея, за да си извадим съответните поуки. Мисля си, че е хубаво да посещаваме и двете пространства, за да сме наясно с действителността.
цитирайkasnaprolet9999 написа:
Мисля си, че е хубаво да посещаваме и двете пространства, за да сме наясно с действителността.
Точно в целта! Благодаря, Вени!
