Да откриеш неочаквана красота в малка капчица вода е умение! Да й се зарадваш е изкуство! Да я споделиш е средство! Начин тя, красотата, да докосне много хора и макар и малка изкусно да запали светлинка в душите.

Този разказ ще е опит за друга гледна точка към красотата на една българска светиня - хълмът Царевец! Т.к. съм родена в Горна Оряховица и живях там до 18-а си година, съм имала много възможности да се докосна до това място. Още повече във време, в което национализма, патриотизма и любовта към Родина и родната история се възпитаваха и учеха. Бяха задължителни за всеки българин! За тези 18 години посетих историческия хълм само веднъж - някъде към 11-и клас. При това с учителката ми по история - г-жа Попйорданова. Мисля, че човек не може да има по-подходяща компания точно от г-жа Николинка Попйорданова за подобна екскурзия. И досега помня вълнението, с което стъпвах по огромните камъни, с които е застлан пътят до Патриаршеската църква, а и..... всички пътеки в крепостта. Помня как тя ни обясняваше за автентичния под на една от църквите и как се чувствах, когато стъпвах върху камъни на по 1000 години приблизително.

После..... след още десетина години, стоях на терасата на една къща за гости, намираща се в "Самоводската чаршия" в Търново и се наслаждавах на спектакъла "Звук и светлина", който се възпроизвежда на  Царевец. И дочувах със сърцето си конския тропот на победоносната българска войска, звука от преплетените в битка мечове, мощния глас на неизвестен български цар и се вълнувах..... копнях..... желаех да съм била част от всичкото това величие макар да знаех, че в моето съзнание то съществува само и единствено с романтичната и идеалистична си страна, която знайни и незнайни автори са му предавали.

На 7-и май 2011 г. отново стъпих в пределите на Царевград Търнов!!! И точно 15 години след първата ми крачка по древните му камъни, усетих с ясно съзнание какво имаме! Какво сме имали! И какво можем и трябва да имаме:

      Гордост! Национална гордост! Вяра! Патриотична вяра! Памет! Историческа памет!

   
Погледнете 2-е снимки по-долу:
       

     
Първата, сигурна съм, няма българин, който да не я различи (а дали няма?!? ). Втората също ще бъде разпозната от мнозина: подстъпите към портала на стария град на Дубровник. 

Крепостта на Дубровник посреща посетителите си с екзотично за нас, българите, вързало мандариново дърво:
                           
Царевец е обрамчен във всички нюанси на розовото:
                     
     
Поне 7-и май 2011 г. е слънчев и не вали. Наколо е такава тучна зеленина, че човек се чувства млад не на шега. Сякаш слънчевите лъчи проникват във вените, загряват кръвта и стоплят отдавна изстиналите инстинкти за приключения. А то, приключението бяга по неравния калдъръм на подстъпа към Царевец:

           
и дяволито увлича душата на пътешественика.

Още миг и портите ще се предадат. Ще пуснат напълно свободно както го правят от близо век всеки човек, дръзнал да попие от знанието, което пазят зад себе си!

             
Колкото и да са различни в историята и събитията, които са понесли (сравнено с Царевец), централните порти на Дубровник привличат по същия начин:
       

      А дали са различни? Историята и събитията дали на тази древна земя - Балканите - живот, пропит с много мъка, с безбройни войни, но и с големи успехи и завоевания. Поглед надясно от централния път към историческия хълм:

       
        и двете ръце на статуята, прорязали синьото небе ще напомнят на всеки, че точно този край е дал най-сериозните успехи и тласък в развитието на българската книжнина - Търновската книжовна школа (на снимката се вижда ВТУ).

Пътят е безмилостен и

           
и ще води докрай дръзналия да стъпи на него пътешественик, защото старите (че и новите) камъни неистово искат да разказват за едни други години - далечни и напълно непостижими.  Дни и векове на извисяване!

             
когато делата са говорели сами за себе си. Без телевизия. Без вестници. Без интернет. Без реклама. Минаваш под свода на втората порта и едва ли не очакваш да видиш стражите, изправени от двете му страни. Погледът е вдигнат нагоре, към прозрачното небе, където всред зеленина е Патриаршеската църква. Няма да коментирам начина, по който е реставрирана...... защото ще заглуша конския тропот, който се носи в съзнанието ми всеки път, щом попадна зад крепостните стени на Царевец и ми напомня за властта, упражнявана оттук.

     
     
И в един момент тези камъни

     
извикват в мен спомена за едни други камъни:

     
и за една друга кула, някъде много на запад в Европа (Англия, замъка Уоруик). Там, където що се отнася до историческа памет, то пари за възстановяване на обекти, свързани с историята на страната, се намират! Та нали така се възпитава патриотизъм и национална гордост!

И все по-настойчиво си мисля...... дали...... дали ако турците не бяха "присъствали" 500 години по нашите земи, дали ако не бяха грабили, опустошавали, убивали, прокуждали, опожарявали наред, Патриаршеската църква днес нямаше да изглежда така:

     
(базиликата Сакре Кьор, Париж, Монмартр)

Хълмовете, които обграждат Търново са изключително красиви, особено през пролетта. Поради природните им особености, те са поставили началото на много интересната архитектура на старата част на града:

       



      А новата част се крие някъде в далечината, отново като приласкана от прегръдката на предпланината:

                    И в това няма нищо чудно и странно, защото Дубровник има същия "проблем" с планината:
       
Но проблем или не, този факт е създал условия двата града да развият облик, за който се говори от древността насам.

Пътищата на Царевец са много.


Както и китните пътеки.



А пролетта е направила своята магия и там, където някога са решавани човешки съдби, е посадила  ситни бели маргаритки, отправили миролюбиво нежните си личица към животворното слънце. Попили от вчерашния дъжд, облекли се с най-яркото и тучно зелено, постлали ефирен килим върху старите плещи на историческия хълмо, те мамят туриста да посяга към крехката им красота!


Калдъръмите се кипрят с естествената украса на лилавата мъртва коприва (дано не греша как се казва това растение, но Вени - нашата пролет ще ме поправи :)


а на техния гръб потънали във всичко друго, но не и в информация и реставрация има останки от сгради..... с неизвестно предназначение:

           
И макар да е странно, вече не се учудвам, когато попадна на подобни останки и почна да се взирам за от никого не видяни досега стъпки, доказателства за живота, воден тук преди мноооооого години. Все се надявам, че ще има нещо малко, нещо, което ще запълни празното място в картината в главата ми и аз ще знам коя съм, откъде идвам и имам ли право да се вълнувам толкова силно всеки път като попадна тук.

Янтра все така услужливо обгръща хълма с мътната си яка:

     
     
предпазвайки го от враговете! Увива се, търси пролука, рано напролет взема без жал от земята на Търново, а на лято - укротена и лежерна под горещото слънце я връща, наситена с живот.  Също като нейната посестрима Eйвън, покрай Уоруик.

     
Балдуиновата кула!! Едва ли има смисъл да говоря каква е тази постройка и защо носи това име. Няма и да го направя!
       
     
Въздухът е толкова кристално ясен, настроението ми - весело с неалкохолен прозиход, а усещането е вълшебно като за предстоящо съвсем скоро чудо, че някакси не ми се ще тази кула да е била затвор. Бих искала на нейния връх да виждам цар и царица, загледани отвъд надигналия се в зелена премяна баир

           
и замечтани за своето бъдеще и настояще. Така или иначе кулата привлича и трябва да се качиш на нея.

     
Стълбите са тясни и стръмни:

     
не знам доколко са автентични, но едни други стълби в Англия с подобно предназначение - да се изкачи войн до бойницата на замъка Уоруик - създават същото клаустрофобично усещане.



А после на върха, гледката си е заслужавала секундите опасно катерене:

     
     
Също и тези в Англия:

     
     
Дааааа, време е за най-високата част от хълма Царевец - Патриаршеската църква. Доста е стръмно дотам:

     
но за сметка на това в ден като този - с кристално небе, весело слънце и палава пролет, човек не мисли за дребните трудности. Всъщност си мисля за хората от древността, които всеки ден са катерили тези височини, просто защото това е бил живота им:

                   
Един нахален облак

     
се опитва нещо да ми каже иззад камбанарията, но....... не мисля че има шанс. Поне до вечерта. Малко стъпала:

     
човек е вътре. Попада в къснохристиянския църковен стил, наречен соцписване на религиозен символ. 
                           
Рискувам да ме сметнат за идиот, всъщност, който го направи ще е напълно прав де, но меката кафява топлина, носещата се от осветлението и стените на църквата ми харесва. И в миг замръзвам! Защото тя ме връща 10 месеца назад при едно друго изящество, обрамчено в златно и медено кафяво - катедралата в костницата на Наполеон в Дома на ивалида.
             
     
Компания на Наполеон правят други важни особи от френската история. В нашата църква кръста Христов е заменен с фреска върху каменен отломък, търсещ аналогия със средновековните стенописи. Е, лицето от фреската идва от не толкова отдавнашната ни история, но...... така са се решавали нещата преди 20-30 години. А смея да твърдя, че е и красиво.
       
        Снимам купола и се дивя на симетрията:

           
А той ми праща поредната доза спомени.

                (костницата на Наполеон)

Държа фотото и си казвам, че е прекалено! Че е невъзможно! А после обръщам плочата и ентусиазироно си размишлявам как може би наистина съм имала право да твърдя, че България и Франция, Франция и България..... са съпоставими (   част І и     част ІІ).

Нямам много време за размишления, пътят отдавна е стигнал царския комплекс:
       
        бързаме преди дъщеря ни да се е разубедила да си види владенията (нали се казва Белослава) . Синът ни обаче - Константин - е твърдо решен да си седне отново на трона и с удоволствие чете тази табела и особено набляга на реда за цар Константин І ....... и т.н.):

     
Тронната зала с останки от колони, може и да не е тронна - то надписи няма кой знае колко:

     
Едно по-скромно помещение:

   но за сметка на това със страхотен изглед:

Руини, останки, мъх и лишеи:

 

И аз съм вече пред разпад - не е лесно да се обикаля из Царевец. Малкият ми цар явно беше забравил нещо из локвите на детската си стая:

Не изглежда особено щастлив от вида на царството му:

но в тази криза пари за саниране и дограми..... няма:

Че и за вътрешно измазване:
 

Изглед от бойница:

Защо Царевец е красив?! Защото е величествен, дори и в този момент.

На върха на вълнението си, 2 българчета позират с удоволствие под знамето, символ на тяхната държава:

Разказвах каквото знаех, обяснявах колкото мога, показвах според възможностите ми, така че децата да научат, да разберат, да почусвтат моето вълнение и моята гордост. Стремила съм се винаги, а и на този 7-и май, да възпитам в тях стремеж, влечение към българското. Така че, когато то изглежда далеч, когато е неясно и има само труден път, изгубен всред тревата, водещ до мъглива картинка,
 

те да не се отказват, докато мъглата не стане кристал, а картинката - КАРТИНА! Докато трудностите не почнат да избледняват. Докато слънцето не огрее и тяхната камбанария - най-високото място в съзнанието им, на което винаги ще има по един символ на българщината, който да напомня че са такива, каквито са, защото са българи:

Пътят човешки може да е магистрала за някои, но не си ли се научил да ходиш по древните пътища на историята ни, никога няма да те заведе при тебе си!
 

Този ден Царевец ме дари с много цвят и много цветя. От изящното лилаво
 

до ярко цикламеното.
 

От изписаното синьо
 

до деликатното бяло-розово.



От агресивното жълтото





до бледите му нюанси:
 

И обратно при нежното бяло на маргаритените полянки (тези цветя май не са маргаритки, но ме поправете):

Дали имам право да се нарека щастлива?!?! 
 

 

КАКВО МИ ОСТАВА ДА ОТГОВОРЯ!

 

---

 

Красиво е и аз точно така се чувствам когато стъпвам там- горда че съм българка!

"Пътят човешки може да е магистрала, но не си ли се научил да ходиш по древните пътища на историята, никога няма да те заведе при ТЕБЕ СИ!"
Прекрасно! Прекрасно! Прекрасно! Прочетох с удоволствие и останах възхитена и от стила, и от фотосите, и от сполучливия паралел!
Адмирации мила Чери! Ти си върховна!
Радвам ви се и ви прегръщам! Вие сте прекрасни!Бъдете щастливи!:)))

Много мили думи...... все си мисля, че са заради това, че ако ти беше на мое място, там на Царевец, щеше да мислиш и да чувстваш същото!!! Българинът не може да избяга от себе си!

Радвам се, че има много такива българи! Сигурна съм даже!

красив постинг, създаден с много емоция и труд. Жалко, че 99% от народа ни не е горд :))) Но ние с теб ще се погордуваме малко, пожелавам и на други същото, заслужава си. Като знам какви са другите народи и направо ми е жал, че такива като българите, някак си не сме се открили още :))))))))))))))

Поздрави, заслужаваш си ги :))))))))))))))

Бате Радо

и сега се боря неистово да мога да си го добавя :(((((((((((((((((((

Благодаря, Радо!

към втората част, която включваше последните 10 снимки от настоящия и текста към тях. Т.к. намерих начин да събера отново постинга и да бъде цял, то трия втората част и публикувам коментара тук.


mmmmmmmmm - Щасливка си!:)))
18:32
С това прекрасно семейство!:))
С този Български корен!:)))
С тази душа да виждаш и усещаш света около себе си!:)))
Сполай ти!:))))

Аз също много харесвам В.Търново - дано всички, които гледат и четат за него, усетят вълнението и гордостта да си българин!
Хубава вечер!:)

С удоволствие изминах този път отново!:)
Стилен и хубав постинг, красиви и значещи снимки.
Поздрави!

благодаря ви за хубавите думи. Радвам се, че има хора като вас, с които да споделя и да бъда разбрана!

Благодаря, сърдечно! И аз все по-често се улавям да мисля, че съм истински щастлива.

Memories go back to my childhood
To days I still recall

Oh how happy I was then
There was no sorrow there was no pain
Walking through the green fields
Sunshine in my eyes

Благодаря ти, мила Чери!

Моля...... наистина се радвам, че точно този постинг беше така приет! :)

"Малкият ми цар не изглежда особено щастлив от вида на царството му"

Чудя се дали в този вид няма да му хареса повече :
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=&article=148173

И защо не кандидатстваме по някой еврофонд за реставрация на тези богатства ?
Същото е с Перперикон ! Вярно, че така си развиваме фантазията , но все пак - това е културно наследство, от славно време за Българите и би трябвало да се възстановят по някакъв начин тези дворци !

Много пъти съм се разхождала зад стените на Крепостта, по различни поводи, с различни хора....но винаги, винаги когато го видя, когато пред мен се изправи величието му нещо в сърцето ми потрепва и в очите ми напират сълзи ... за Велика България и за сегашната.....:(
Чери, благодаря ти за тази виртуална разходка! Тя ми напомня, че вече е време да заведа и сина си, който е на 2 г и половина. (Всъщност той вече е ходил, но тогава беше с големината на орех :)) и едва ли помни ;) )

Ако цяла Европа и съседите ни са все така "моногамни политици", "силни военни" и "въздигнати културтрегери" като теб, е ясно защо те дразни постинга..... Много съм щастлива, че съм успяла да те подразня! Тъпънар ......

Леле, каква си неблагодарница. Рече искам слънчеви дни, дадох ти ги, въпреки че не бях много на кеф. Ами да беше ми писала, че си направила такъв хубав постинг, да дойда да си оплакна очите. Таиш се, въпреки че знаеш колко съм сърдита и не влизам много в блога. Добре..добре..ще го запомня и следващия път като ми се примолиш няма да пусна слънчо да ти грее :))))
В интерес на истината постинга ти е страхотен, еваларка. Няма лилава мъртва коприва. Това е салвия, виж постинг имам за нея. Твоята е малко по-лилава, щото току що е цъфнала. Става за кашлици и не само. На едно място си снимала и великденче, познай къде е то? Другото си го знаеш какво е. Поздрави!!

boristodorov56

…...oooO…………....
…..(….)…..Oooo…
…… )../…..(….)….
…..(_/…….)../…..
....…………(_/……...
..… АЗ БЯХ ТУК....

Вени, абе аз на Господя писах, ама що ти си получила мейла, не знам!?! :)))))) Но както и да е - благодаря за слънчевите дни! Всички имахме нужда.

Трябва да ти кажа, че не съм влизала в блога... очевидно от сряда ,щото тогава писах последния коментар тук, но реално влязох само и единствено за да пусна този коментар. Аз не съм сърдита, не защото няма за какво, а защото... нямам мотивация... знаеш, че спуканите балони най-трудно хвърчат. Очевидно блогът ще пада все повече и повече.......

Иначе, благодаря за уточнението...... сега дължа на салвията нещо, щото така добре я прекръстих, че .... :)))))). Великденчето го разпознавам даже и аз :). Дочух за твоя хубав морски постинг иииииии..... ето ме на път за него :).

А..забравила си, ти и мен ме помоли в коментар към един твой постинг за дъжда и ми рече, че ще ходите някъде. Аз не ти обещах веднага, дълго размислях и накрая махнах с ръка и видя ли какви хубави дни имаше. Сега ми е благо, че те послушах, защото снимките са станали хубави, ако го нямаше слънчо и валеше какво щеше да направиш ммм...?

Ами щях да ги говоря едни хубави........ :))))))))