Постинг
23.12.2010 16:54 -
"Не е имало възрастен да им каже, че не могат да се справят"
"Не е имало възрастен да им каже, че не могат да се справят"
Тази история я разказа моя приятелка - Цони:
"Във висока сграда избухва пожар. Идват пожарникари, гасят, спасяват хората и в един момент някой се сеща, че на последния етаж има две малки деца - на 2 и 5 години. Опитват да влязат, но е невъзможно, входа и стълбищата горят и когато вече няма никаква надежда, децата се появяват и излизат от горящата сграда - голямото дете дори носи на гръб малкото. Всички започват да се удивяват на чудото и да се питат как са оцелели децата. Тогава се приближава възрастен мъж и казва: "Не е имало възрастен да им каже, че не могат да се справят"
Седях пред монитора и го гледах. Не успях да настръхна нито от удивление, нито от умиление, нито от щастие. Но вцепенението, което ме обзе, насити сетивата ми до болка с тази реплика:
"Не е имало възрастен да им каже, че не могат да се справят"
Коледа е! И пак се заговори за чудеса и магии и всичко е толкова лигаво, че част от пързялянето върху заледената земя е и от него. Колко много думи и колко малко действия!!! Колко много показност и колко малко истиннос! А тези 2 дечица - за тях ще се сещам докато съм жива - те са моето доказателство, че на Коледа стават чудеса. Защото чудесата са привилегия на децата.
Децата още с идването си на този свят, ни показват какво е сътворението. Ама онова истинското, което оставя следи. Дълбоки, трайни, истински, до болка скъпи следи. Толкова скъпи, че ако някога съдбата ги изтрие с жестокостта на убиец, болката напомня за себе си дори и в съня.
Децата вярват в чудеса. О, да. За малкото току-що прогледнало 2-месечно бебе, всяко помръдване, всяка светлинка е чудо. Виждали сте как малките очички следят движението на някоя играчка и от устенцата се разнася звук. Звукът, който ознаменува видяното чудо. А радостта в очите на по-големите деца, когато намерят под елхата подаръците си за Коледа - не е ли тя чудо?!? Всеки ден с неговите ветрове, дъждове и слънце, всяка следа в пепелта, всяка малка клечка и нелепо камъче по земята - това са чудесата на света, които са толкова реални за нашите деца.
Децата сътворяват чудеса. Да, тези двама малки герои, изникнали от огъня ни го доказват!!! Нашата родителска радост, когато сме дали щастие на детето и го виждаме в очите им; нашата гордост от децата ни - това са чудесата, сътворени от нашите деца!
Да, по Коледа стават чудеса! Всеки час, всяка минута. Трябват ни само очи, за да ги видим. Очите на дете. Способни ли сме да бъдем деца?!? Не! А в състояние ли сме да оставим поне децата си да бъдат деца?!? Можем ли да бъдем онзи
"....... възрастен, който да НЕ им каЗВА, че не могат да се справят"
Много ми се иска точно на Коледа да има начало. Начало на края на преждевременното порасване на нашите деца. Нали е Коледа! Нали стават чудеса? Нали трябва да си пожелая нещо?!?!?
Ще цитирам още една приятелка (Верче, това винаги ми е харесвало!):
"Има нещо гнило в ......България! Става дума за възпитанието на децата ни. Тази мисъл ми се натрапи в главата от известно време. В началото първо се учудвах, после дойде раздразнението и започнах да се замислям.
Ето какво виждам и чувам непрекъснато напоследък:
6-годишни деца, на които следят всяка крачка, хапка, глътка. „Изяде ли си всичко? Пи ли вода? Пишка ли?” . Облечени винаги по-дебело от необходимото – за да не настинат, те се изпотяват (разбира се)! „Видя ли изпоти се!”, забелязва бабата/майката. Следва обличане, за да не настине. А после: „Не тичай!”, „Не скачай!”, „Не се пързаляй по пързалката, ще ти измръзне дупето!”?!?!?
Във вихъра на играта: „Хайде да си ходим – време е за ядене и спане!”, това към 6-годишното дете, което видимо не е гладно, нито уморено. То просто иска да играе!
Нещата не спрат до тук.Вече е пролет, зелената трава мами. Всичко щеше да е чудесно, ако не се чуваха истеричните викове: „Не стъпвай в тревата!”, „Не късай листа/жълтурчета”! А Детето просто иска да играе!
.............................................................................................................................................
Идва ми да изкрещя:
Хора, оставете децата да играят!
Хора, не ограбвайте детството им!
Хора, обичайте децата си за да могат утре и те да обичат своите!Хора, оставете децата на мира! Те знаят, те могат, те ще успеят. Само ги обичайте. Те не се нуждаят от повече. "
Коледа и нейните чудеса. Мисля, че ще останат невидими за всички ни. Защото отдавна не сме деца. Като че ли с магическа пръчка, не "държавата" с нейната импотентност да се грижи за нас, отне чудото да откриваме и създаваме чудеса. А годините, в които сме спряли да играем, да виждаме, да усещаме. Годините, в чиито коловози сме вкарали по 2 крака и не смеем да мръднем настрани, защото някой може да се настани в нашите следи. А колко ли по-хубаво е встрани?! И какво толкова не ще можем да прежалим и да отстъпим на идващия след нас, в нашите стъпки, освен рутината, скуката, сивотата и тъпотата?!?!
Та, нали трябваше да си пожелая нещо за Коледа?!?! Там чудеса, красота, вълшебства....... и още нещо. Дааа, пожелавам на децата: ПРОСТО ДА ИГРАЯТ и да доиграват всички започнати игри и никой да не ги прекъсва!
И ако трябва да се върна на чудесата, то все едно и също нещо се набива в съзнанието ми. Чудесата правят хората щастливи, изпълнени с надежди и очаквания. А (Нелка, благодаря!):
"Кои са най-щастливите хора на земята? Децата. А знаете ли защо? Защото за тях всичко е ново и интересно, всичко е непознато, всичко е предизвикателство. Детето не знае почти нищо за нещата около нас и иска всичко да види, от всичко да опита, до всичко да се докосне. Когато види нещо ново и непознато, то не се бои, не си казва "То сигурно не е хубаво" или "Това не е за мене", или "Да, но сега нямам време, имам грижи, имам ангажименти, имам отговорности...", или "Много съм уморен, направо съм скапан!". Нищо подобно! Детето, видяло нещо ново, не може да си намери място от вълнение, не заспива, дори когато е вече много късно, търси всякакви начини да го достигне, да го докосне, да го разгледа."
Дааааааа, по Коледа ставали чудеса. Може би чудото е още възможно и за мене. Когато и аз най-сетне намеря време ..... ама наистина го намеря. Не само да си казвам, че не ми стига. Трябвало да си пожелая нещо. Добре, но всъщност..... желая на всички деца техните родители да го намерят! Чудото! Да имат време за тях! И да забравят,
"............................ че не могат да се справят"
Защото всичко зависи от тях. И само 1 процент е онова коледно чудо, което ще се случи, ако 99% сме дали от себе си!
Тази история я разказа моя приятелка - Цони:
"Във висока сграда избухва пожар. Идват пожарникари, гасят, спасяват хората и в един момент някой се сеща, че на последния етаж има две малки деца - на 2 и 5 години. Опитват да влязат, но е невъзможно, входа и стълбищата горят и когато вече няма никаква надежда, децата се появяват и излизат от горящата сграда - голямото дете дори носи на гръб малкото. Всички започват да се удивяват на чудото и да се питат как са оцелели децата. Тогава се приближава възрастен мъж и казва: "Не е имало възрастен да им каже, че не могат да се справят"
Седях пред монитора и го гледах. Не успях да настръхна нито от удивление, нито от умиление, нито от щастие. Но вцепенението, което ме обзе, насити сетивата ми до болка с тази реплика:
"Не е имало възрастен да им каже, че не могат да се справят"
Коледа е! И пак се заговори за чудеса и магии и всичко е толкова лигаво, че част от пързялянето върху заледената земя е и от него. Колко много думи и колко малко действия!!! Колко много показност и колко малко истиннос! А тези 2 дечица - за тях ще се сещам докато съм жива - те са моето доказателство, че на Коледа стават чудеса. Защото чудесата са привилегия на децата.
Децата още с идването си на този свят, ни показват какво е сътворението. Ама онова истинското, което оставя следи. Дълбоки, трайни, истински, до болка скъпи следи. Толкова скъпи, че ако някога съдбата ги изтрие с жестокостта на убиец, болката напомня за себе си дори и в съня.
Децата вярват в чудеса. О, да. За малкото току-що прогледнало 2-месечно бебе, всяко помръдване, всяка светлинка е чудо. Виждали сте как малките очички следят движението на някоя играчка и от устенцата се разнася звук. Звукът, който ознаменува видяното чудо. А радостта в очите на по-големите деца, когато намерят под елхата подаръците си за Коледа - не е ли тя чудо?!? Всеки ден с неговите ветрове, дъждове и слънце, всяка следа в пепелта, всяка малка клечка и нелепо камъче по земята - това са чудесата на света, които са толкова реални за нашите деца.
Децата сътворяват чудеса. Да, тези двама малки герои, изникнали от огъня ни го доказват!!! Нашата родителска радост, когато сме дали щастие на детето и го виждаме в очите им; нашата гордост от децата ни - това са чудесата, сътворени от нашите деца!
Да, по Коледа стават чудеса! Всеки час, всяка минута. Трябват ни само очи, за да ги видим. Очите на дете. Способни ли сме да бъдем деца?!? Не! А в състояние ли сме да оставим поне децата си да бъдат деца?!? Можем ли да бъдем онзи
"....... възрастен, който да НЕ им каЗВА, че не могат да се справят"
Много ми се иска точно на Коледа да има начало. Начало на края на преждевременното порасване на нашите деца. Нали е Коледа! Нали стават чудеса? Нали трябва да си пожелая нещо?!?!?
Ще цитирам още една приятелка (Верче, това винаги ми е харесвало!):
"Има нещо гнило в ......България! Става дума за възпитанието на децата ни. Тази мисъл ми се натрапи в главата от известно време. В началото първо се учудвах, после дойде раздразнението и започнах да се замислям.
Ето какво виждам и чувам непрекъснато напоследък:
6-годишни деца, на които следят всяка крачка, хапка, глътка. „Изяде ли си всичко? Пи ли вода? Пишка ли?” . Облечени винаги по-дебело от необходимото – за да не настинат, те се изпотяват (разбира се)! „Видя ли изпоти се!”, забелязва бабата/майката. Следва обличане, за да не настине. А после: „Не тичай!”, „Не скачай!”, „Не се пързаляй по пързалката, ще ти измръзне дупето!”?!?!?
Във вихъра на играта: „Хайде да си ходим – време е за ядене и спане!”, това към 6-годишното дете, което видимо не е гладно, нито уморено. То просто иска да играе!
Нещата не спрат до тук.Вече е пролет, зелената трава мами. Всичко щеше да е чудесно, ако не се чуваха истеричните викове: „Не стъпвай в тревата!”, „Не късай листа/жълтурчета”! А Детето просто иска да играе!
.............................................................................................................................................
Идва ми да изкрещя:
Хора, оставете децата да играят!
Хора, не ограбвайте детството им!
Хора, обичайте децата си за да могат утре и те да обичат своите!Хора, оставете децата на мира! Те знаят, те могат, те ще успеят. Само ги обичайте. Те не се нуждаят от повече. "
Коледа и нейните чудеса. Мисля, че ще останат невидими за всички ни. Защото отдавна не сме деца. Като че ли с магическа пръчка, не "държавата" с нейната импотентност да се грижи за нас, отне чудото да откриваме и създаваме чудеса. А годините, в които сме спряли да играем, да виждаме, да усещаме. Годините, в чиито коловози сме вкарали по 2 крака и не смеем да мръднем настрани, защото някой може да се настани в нашите следи. А колко ли по-хубаво е встрани?! И какво толкова не ще можем да прежалим и да отстъпим на идващия след нас, в нашите стъпки, освен рутината, скуката, сивотата и тъпотата?!?!
Та, нали трябваше да си пожелая нещо за Коледа?!?! Там чудеса, красота, вълшебства....... и още нещо. Дааа, пожелавам на децата: ПРОСТО ДА ИГРАЯТ и да доиграват всички започнати игри и никой да не ги прекъсва!
И ако трябва да се върна на чудесата, то все едно и също нещо се набива в съзнанието ми. Чудесата правят хората щастливи, изпълнени с надежди и очаквания. А (Нелка, благодаря!):
"Кои са най-щастливите хора на земята? Децата. А знаете ли защо? Защото за тях всичко е ново и интересно, всичко е непознато, всичко е предизвикателство. Детето не знае почти нищо за нещата около нас и иска всичко да види, от всичко да опита, до всичко да се докосне. Когато види нещо ново и непознато, то не се бои, не си казва "То сигурно не е хубаво" или "Това не е за мене", или "Да, но сега нямам време, имам грижи, имам ангажименти, имам отговорности...", или "Много съм уморен, направо съм скапан!". Нищо подобно! Детето, видяло нещо ново, не може да си намери място от вълнение, не заспива, дори когато е вече много късно, търси всякакви начини да го достигне, да го докосне, да го разгледа."
Дааааааа, по Коледа ставали чудеса. Може би чудото е още възможно и за мене. Когато и аз най-сетне намеря време ..... ама наистина го намеря. Не само да си казвам, че не ми стига. Трябвало да си пожелая нещо. Добре, но всъщност..... желая на всички деца техните родители да го намерят! Чудото! Да имат време за тях! И да забравят,
"............................ че не могат да се справят"
Защото всичко зависи от тях. И само 1 процент е онова коледно чудо, което ще се случи, ако 99% сме дали от себе си!
Най-вредните за обществото, когато негов...
Красимир за войната
Учителите се провалиха - когато вече ням...
Красимир за войната
Учителите се провалиха - когато вече ням...
Следващ постинг
Предишен постинг
Мнозинството от старите хора просто е покварено. Свикнали на "номера" те покварват и децата.
цитирайЗащото има мислещи родители..... и упорити, надарени с изключителни характери деца!
цитирай
3.
анонимен -
lele
kolko si kuha
kato probita ...
26.12.2010 13:20
26.12.2010 13:20
lele
kolko si kuha
kato probita leika
цитирайkolko si kuha
kato probita leika
Май има резон в това нетрадиционно пожелание:)))
цитирайpetgen написа:
Май има резон в това нетрадиционно пожелание:)))
Ами за мене има..... откривам го всеки пък като погледна моите деца в очите!
