Прочетен: 31386 Коментари: 51 Гласове:
Последна промяна: 21.07.2010 15:14
Приказка за вятъра (Най-бързият човек на света е българин)
Иво Иванов, Канзас
Искам да ви разкажа една приказка. Толкова невероятна, че не може да бъде измислена. Толкова красива, че няма как да бъде хипербола. Това е приказка за пустинята и вятъра. За същността на съвършенството. За най-бързият човек на планетата. За един гениален българин, творящ необясними чудеса на малък остров в Тихия океан. За 140-годишно куче със златна козина, добро сърце и човешки очи. За безсилието на науката пред триумфа на инстинктите. За един нисичък канадец с огромни, мускулести крака. За старият Антонио от Кремона и неговата 300-годишна, неразгадана тайна. И разбира се, за Варна.
Но нека започнем с Варна. Тази от детството ми. С морската градина, сенчестите улици и усмихнатите хора. Прелестна и тайнствена, тя ме омагьоса още при първата ни среща с обещания за вечно лято и безгрижни дни. Хвърли рибарска мрежа върху детското ми сърце и ме плени завинаги, така както само тя може. Как ще я забравя, тази сирена с коси от свежи водорасли и смях от морска пяна? Кой знае – сигурно се е променила през годините, но в спомените ми тя винаги ще бъде същата прелъстителна красавица, ухаеща на одеклон от чиста морска сол разтворен в бриза. Никoй не може точно като нея да подслони влюбените двойки по алеите си, да разроши косите им с игривия си вятър и да ги накара да забравят всичко останало под серенадата на чайките. Такава е Варна в наивните спомени на хлапето. Винаги съм вярвал, че и тя ме обича поне толкова, колкото аз нея, защото в сърцето ми тя е единствена по рода си – просто съвършена!
Всяка есен Варна се качва на каросерията на малък пикап и поема дългия си, тежък път към пустинята.
Чакат я два ферибота и хиляди километри по асфалта. Крайната и цел е Бетъл Маунтайн, щата Невада, място наречено от Вашингтон Пост – "мишницата на Америка". Действително, пейзажът е подтискащо монотонен, а почвата е кафеникава пръст, по-безплодна от щампован бетон. Лишени от растителност, голите, едноцветни хълмове приличат на деформиран керван от oгрoмни, камилски гърбици, вцепенени завинаги в неподвижния въздух на пустинята. Ако хвърлим и един космонафт в скафандър да подскача на забавен кадър по камънаците, спокойно можем да помислим, че сме на луната. Но какво прави тук сред тези ограбени пейзажи името на нашата хубава черноморска русалка?
Бетъл Маунтайн може да няма много, но разполага с най-правия, най-високо разположен и най-безлюден пътен участък в Северна Америка – шосе 305. Надморската височина е 1407 метра. Наклонът на трасето – несъществуващ. Тук всяка есен се провежда легендарно състезание наречено WHPSC. Мнозина го наричат просто "Предизвикателството". Именно то е съревнованието определящо най-бързият човек на планетата, придвижван от собствените си сили. Не, няма да се натъкнете на Юсеин Болт в пустинята на Невада – той не би могъл да се мери с най-бързите мъже на земята, защото те въртят педали, развивайки немислими скорости.
През 2000 година талантливият канадски колоездач-национал Сам Уитингъм вмъкна с усилие компактното си, 170-сантиметрово тяло във футуристично устройство, приличащо повече на снаряд, отколкото на велосипед. В тясната кабина, единствената подвижна част от тялото му са краката, които започват да въртят като бесни педалите подпомагани от чудовищните бедрени мускули на колоездача. Шумът в кабината е оглушителен, въздухът недостатъчен, жегата омаломощаваща. Но това са незначителни подробности. Минути по-късно Уитингам се възползва оптимално от определените за засилване 4 мили и набра скорост въртейки педалите със 120 оборота в минута. Снарядът влетя в 200-метровата официална дистанция с 117 км/ч, смазвайки световния рекорд.
Година по-късно Уитингам направи нещо още по-невероятно подобрявайки собствения си безумен рекорд с цели 12км/ч. През 2002-а, за трети пореден път "Предизвикателството" бе спечелено от канадеца с ново върхово постижение от 130, 36 км/h. Вече 6 години този рекорд е абсолютно недосегаем за останалия свят. Причината за това смазващо надмощие не е толкова в стоманените крака на Сам Уитингъм колкото в странното, куршумовидно превозно средство, което той настоява да бъде наричано велосипед. Устройството се казва "Варна" – име, което е станало еталон за доминация в тези среди, а негов създател е един от най-изумителните хора, с който ме е срещал живота – българският скулптор Георги Георгиев. Тук се носят много неправдоподобни на пръв поглед легенди свързани с този нестандартен, колоритен мъж. Интересното е, че повечето от тях са абсолютна истина.
Георги живее на малък, изолиран остров в Британска Колумбия с изглед към големия, безкраен запад на Тихия океан и не разполага с нищо повече от малка работилница в гаража си и двете си златни ръце. Преди да съм ви разказал за него искам да изразя собствено мнение: според мен, на базата на стандартните дефинции и разбирания, които съм формирал в себе си през годините, Георги Георгиев е гений. Това е крайна дума, за която самият той сигурно ще ми се разсърди, но аз не бих си позволил да я употребя ако не вярвах с абсолютна категоричност в нейната уместност. Георги не е физик, няма математически познания за геометрията на формите, не се интересува от формули и цифри и не е запознат с коефицентите на триене или съпротивление на въздуха. "Просто следвам интуицията си" – каза ми Георги – "Моите форми не идват от учебниците и компютрите. Нещо невидимо, нещо дълбоко вътрешно ми подсказва какво трябва да направя". Всяка заварка, всяка сглобка и елемент са направени от Георги в собствения му гараж-работилница. Българинът отказва корпоративно спонсорство по философски причини и се самофинансира - при това с огромно усилие.
През 2001 година, британски екип инвестира над 1 милион долара с единствената цел да победи неговия Варна Диабло и да се върне от Невада с нов световен рекорд. Подготовката на англичаните бе невероятна. Въоръжени от корпоративни спонсори те създадоха собствен ултра-модерен вело-снаряд наречен Блуйондър. В дизайна му участваха водещи учени, физици и лаборатории. Структурната архитектура на съоръжението бе изградена с помощта на компютърни процесори с индустриална мощност и сложни програми за графичен и аеродинамичен анализ. За капак англичаните пристигнаха в пустинята с Олимпийският шампион от Сидни Джейсън Куейли зад кормилото. "Те бяха огромна машина, подпомагана от купища пари", коментира Уитингъм – "Ние бяхме просто двама пича с един пикап."
Резултатът? Британците постигнаха 103 км/ч. Варна Диабло – смазващите 129 км/ч.
Устройството е с предно предаване, което оптимизира пространството вътре в кабината. Уитингъм ляга в долната част на черупката като във вана, която сякаш е направена по контурите на тялото му. Георги слага горната черупка или "покрива" на болида върху Сам и го "запечатва" с хокейна лепенка, за да не позволи на какъвто и да било въздух да проникне в кабината и да наруши нейната аеродинамичност. Кислородът за колоездача прониква през двата тясни процепа на огромните, тънки като бръснач колела, но въпреки това след пробег, Уитингъм често излиза от "сoвaлкaтa" на границата на припадъка, с дробове отчаяно търсещи въздух. През 2003 година, Сам сякаш бе на косъм от ужасяваща участ в опита си да подобри собствения си рекорд. "Варна" спука гума и Уитингъм загуби контрол излитайки във въздуха със скорост от 130 км/ч. Окован като в пашкул от прегръдката на "Варна", Сам бе безпомощен. Тя се стовари под 90 градуса върху асфалта под ужасения поглед на Георги и продължи да се пързаля по шосето в продължение на 300 метра. Животът на колоездача бе спасен от гениалния дизайн. Уникалното съоръжение е построено от свръхлеки въглеродни нишки и "Кевлар", от който се правят бронирани жилетки за военните. Сам се измъкна от кабината без нито една драскотина. Вече 6 години, целият свят се опитва да бие рекорда на Варна. Самият Георги също не успява да го направи, въпреки че няколко пъти бе близо до него. Целта е да премине границата от 82 мили (131, 97км/h) и да спечели паричната награда "Децимах", която се присъжда на този, който успее да достигне една десета от скоростта на звука.
Проблемът е, че за да могат да бият рекорда си, двамата "варненци" имат нужда от идеални условия: никакъв вятър, оптимална температура и нов, по-гладък асфалт. Според скептиците, те никога повече няма да могат да го направят. От миналата година срещу тях се подготвят още по-амбициозни и добре финансирани екипи. Не е ясно още колко ще продължи надмощието на Георги, но постигнатото от него до този момент е изумително и дори необяснимо.
Георгиев е роден и израстнал във Варна, където от малък е усетил поглъщащо, нетърпящо възражение влечение към изкуството, скулптурата и манипулацията на формите. "Спомням си как като дете направих серия от аеродинамични модели на свръхзвукови самолети, вдъхновени от ТУ-144", сподели Георгиев за "Телеграф" -, "Клубът по аеронафтика във Варна бе толкова впечатлен, че ги сложи на витрина. Години по-късно забелязах същите форми, които аз бях направил инстинктивно, в моделите разработени от Боинг и НАСА." Георги е бил изумителен скулптор, но му се е наложило да следва в художестваната академия в Белград. "В София не ме приеха", смее се Георгиев - "Нямаше достатъчно места от деца на комунистически деятели." Възможността за емиграция се отворила през 1971 година – първо в Рим, а след това в Канада.
Един ден Георги се сдобил с чистокръвен Голдън Ретрийвър – прелестно куче с бляскава козина и дълбоки, умни очи. "Кръстихме го Варна – на мястото от където съм дошъл" – спомня си Георги. Кучето пленило всички с изумителния си характер и бързо станало пълноправен член на семейството. Варна живяла невероятните 19 години (140 в човешки години) – нещо нечувано за тази порода. Когато, кучето най-после си отишло покосено от удар, сломеният от тъгa Георги решил по своеобразен начин да продължи живота му, наричайки компанията си на негово име. Така световноизвестните вело-болиди носят името както на родния му град така и на най-верния му четирикрак приятел.
Подобно на повечето хора, които разполагат с уникална дарба, Георги сякаш не може да я оцени: "Какво толкова съм направил? Навремето създавах сложни, бронзови бюстове в най-малък детайл. В сравнение с това, велосипедите ми са нищо". НИЩО ЛИ?! Георги, какво говориш? От години целия свят е по петите ти. Всички искат короната ти, но нито могъщите компютърни програми, нито милиони долари са в състояние да дешифрират и победят въображението и интуицията на един скромен българин и неговите виртуозни ръце.
Спомнете си Микеланджело. Когато го попитали как е успял да извае прелестната фигура на Давид от един груб, мраморен блок, той погледнал с недоумение и казал: "Ами че той си беше вътре в камъка – аз само махнах излишния мрамор около него". Университетът на Бритиш Колумбия реши да анализира Варна Диaбло II в тунел за аеродинамично изследване и след 6 месечни тестове учените заявиха, клатейки невярващи глави, че не са виждали по-идеална аеродинамична форма в природата. Моделът бе наречен "най-ефикасното превозно средство създадено от човечеството". С други думи Варна е способна да генерира огромен двигателен момент, използвайки по-малко от една конска сила, като при това успява да се скрие почти магически от самият въздух, чийто вездесъщ коефицент на триене е най-големият враг на търсачите на скорост.
Когато питам Георги как създава шедьоврите си, той вдига рамене: "Нямам представа. Нещо отвъд мен. Някакъв необясним, вътрешен усет дърпа конците. Може да е късмет, а може би просто съм бил предназначен за това. Нека ти кажа нещо: ако всеки на тази планета реши един ден да върши това в което най-много го бива, целия свят ще се промени към по-добро. Много е важно човек да не пропилява таланта и живота си напразно."
Преди 300 години в градчето Кремона в северна Италия един гениален лютиер на име Антонио Страдивари е създавал шедьовър след шедьовър в малката си, прашна работилница. Работил е с примитивни длета, оскъдна светлина и груби инструменти. Днес, три века по-късно цигулките му продължават да бъдат най-съвършените музикални инструменти в историята на човечеството. Гласът им е неподражаем – с вълшебен тон, кристална акустика и перфектен резонанс. И дори днес, в циничния и самонадеян 21 век, никoй не знае точно каква е тяхната тайна. Нито спектрални, нито химически, нито математически анализи са успели да декодират магията на тези инструменти. Къде точно се крие тайната? Дали в плътността на дървесината, в изящната геометрия на формите, в мистериозния коктейл от минерали на заставката, или евентуално в рецептата на лака? А може би истината е, че един шедьовър дължи себе си на цял комплекс от неизчислими фактори, движени от необяснимата и могъща вътрешна необходимост на един благословен с изключителна дарба човек. Искрено вярвам, че варненецът, живеещ и творящ на малкия остров до Ванкувър е точно такъв човек.
Но време е да свършваме – всяка хубава приказка заслужава своя хубав край:
Миналата седмица, в Бетъл Маунтайн се състоя дъгоочакваното "Предизвикателство 2008". Георги и Сам бяха отново там с пикапа си и новия "Варна Диабло III" в каросерията. Двама пича срещу целия свят. Но защо ли ми се струва, че финалът няма да ви изненада и едва ли е необходимо да ви казвам това, което вече сигурно усещате:
Че в една топла, септемврийска вечер, вятърът внезапно утихна, условията станаха идеални, Сам Уитингъм развъртя яростно педалите и болидът на Георги разряза със свистене въздуха над шосе номер 305. И ето че в този момент, в горещата пустиня на Невада, Варна полетя свободна като птица и отново стана такава каквато моето детство я е запазило в сърцето ми – просто перфектна!
(От мен, вестник "Телеграф" и цяла България: Честит нов световен рекорд на Георги Георгиев - един голям българин и пръв носител на наградата "Децимах" с невероятните 132.5 км/h!)"
Тук на такива хора не се разрешава да се развиват.
Затова не го бройте за българин!
Тук на такива хора не се разрешава да се развиват.
Затова не го бройте за българин!
Знаеш ли, ще продължавам да го броя за българин :). Не за да ти противореча, а защото съм твърдо на мнение, че дългата ни история като народност и нация е запечатана в гените на всеки един българин. И че човек е такъв, каквито са му гените. В случая с Георги - българин!
Боре, благодаря за включването. Усмихнат ден! (Гледам Славчо бута разни катуни из Пловдив :))))) - дали ще мръдне и към другите квартали?!?)
А тва че човека не е известен в България... бих отправил "мили и драги" думи, към болната ми тема - българската спортна журналистика.
А може би такава е съдбата на Българина.Да сее по света онова ,което може.:)
И едно нещо се чудя аз съм пуснал втория коментар.
А като погледна най обсъжданите постинги са все клюки и злободневия.Може да си вадим извода ,какво интересува повече съвременния Българин.
И едно нещо се чудя аз съм пуснал втория коментар.
А като погледна най обсъжданите постинги са все клюки и злободневия.Може да си вадим извода ,какво интересува повече съвременния Българин.
Уф, знаеш ли, че на няколко пъти пусках постинги тук точно с подобни упреци - вечно на първа страница са клюкарски, политически или теми за скандали. Рядко нещо позитивно. Напоследък виждам поезия, което е едно добро начало. А дано да има продължение! :)
а че у нас нито ще има възможност да се изяви,
нито някой ще го признае.
Джон Атанасов също не е българин.
Кръвта си е кръв,
но социалната среда е определяща, особено ако благодарение на нея човек се реализира!
Браво на човека!
Ся и за развода на опосума Андрей и онова сръбското девойче, глей ква блог вълна ще ни залее ;)
А ето например една реклама в парка пред Националния дворец има направено лятно кино,много кокетно.:)))Виждам че има сцена и свирят и групи:)свежо е:)
Българинът си е българин - даже и в Космоса!
Хубав и усмихнат ден ти желая! Страхотна си :):):)
Ха, кой го казва?!? Ти си ....... дивна :)! Благодаря ти!
Бени, и аз се радвам, че разбрах, че има и такива хора! :)
Прекрасно пише Иво Иванов. Добре, че е дал съгласие да публикуваш негови творби.Трябва да станат достояние на повече хора.
И стига вече с този негативизъм - не бил българин, нямало тук кой да му позволи да направи това и т.н и т.н.
Ми засрамете се , бе хора ! Вие българи ли сте или не !!! ????
Другите нации - една молекулка тяхна кръв да има някой преуспял човек - и веднага си го обявяват за техен, а ние какво правим ????? Всичко БЪЛГАРСКО и всеки БЪЛГАРИН да оплюем !!!!
21.07.2010 12:14
Благодаря Ани, че си намерила историята на този човек и я сподели ...
Елица
Елица
Ели, сега пък аз настръхнах от горното изречение. Съвършено вярно и то казано с толкова малко думи!!! Благодаря! :)
На ДРУГИЯ полюс - "През 2001 година, британски екип инвестира над 1 милион долара с единствената цел да победи неговия Варна Диабло и да се върне от Невада с нов световен рекорд. Подготовката на англичаните бе невероятна. Въоръжени от корпоративни спонсори те създадоха собствен ултра-модерен вело-снаряд наречен Блуйондър. В дизайна му участваха водещи учени, физици и лаборатории. Структурната архитектура на съоръжението бе изградена с помощта на компютърни процесори с индустриална мощност и сложни програми за графичен и аеродинамичен анализ. За капак англичаните пристигнаха в пустинята с Олимпийският шампион от Сидни Джейсън Куейли зад кормилото."
ЕДНИТЕ са - "просто двама пича с един пикап."
ДРУГИТЕ - "огромна машина, подпомагана от купища пари"
РЕЗУЛТАТ - "Британците постигнаха 103 км/ч. Варна Диабло – смазващите 129 км/ч."
НЕ ВСИЧКО Е ПАРИ, НАЛИ ???? ТРЯБВА И АКЪЛ !!!! А БЪЛГАРИТЕ СИ ГО ИМАМЕ В ИЗОБИЛИЕ !!!
НА КОЙТО НЕ МУ ХАРЕСВА - СВОБОДЕН Е ДА СТАНЕ АМЕРИКАНЕЦ, ЯПОНЕЦ ИЛИ ТУЗЕМЕЦ - ИЗБОРЪТ СИ Е НЕГОВ !
Ето какво казва по този повод и самия Иво: "Американците са по-големи материалисти и консуматори от нас, а аз бих искал да разберат, че стихийната консумация не бива да бъде крайна цел в живота. В САЩ има едно такова разбиране, че човек трябва да натрупа колкото се може повече играчки в този живот и който умре с най-много играчки, той печели, а това е една безсмислица."
Явно някъде по пътя на натрупването дали на пари дали на играчки, акълът се изпарявя..... Истината е, че ние, българите, все още го имаме.
А струва ми се, че най-важното е ето това изречение :
"....ако ВСЕКИ на тази планета реши един ден да върши това в което най-много го бива, ЦЕЛИЯ СВЯТ ЩЕ СЕ ПРОМЕНИ КЪМ ПО-ДОБРО . Много е важно човек да не пропилява таланта и живота си напразно."
Нека всички да престанат да мрънкат , за да не пропилеят живота си напразно !
Време е да се заловим с това ,което можем да правим; с това, което ще ни достави удоволствие и ще ни направи полезни за света и най-вече - полезни за самите себе си !!!!
Благодаря, Микино. Тя заслугата си е на Иво - авторът на статията. Той е присъствал на тези състезания, той се е запознал с Георги и така добре е разказал за него. И да, права си - трябва да се знае за такива българи с главно "Б".
"....ако ВСЕКИ на тази планета реши един ден да върши това в което най-много го бива, ЦЕЛИЯ СВЯТ ЩЕ СЕ ПРОМЕНИ КЪМ ПО-ДОБРО . Много е важно човек да не пропилява таланта и живота си напразно."
....................................................................................
Време е да се заловим с това ,което можем да правим; с това, което ще ни достави удоволствие и ще ни направи полезни за света и най-вече - полезни за самите себе си !!!!
Да, Юли, вземи това изречение го прати на колегите си....... :))))) Всъщност как са те, още ли мислят, че не си струва да учат и да се образоват?!?!
21.07.2010 14:34
Някой стане Човек, защото тук - в БГ няма условия да докаже какво може!
"Моите форми не идват от учебниците и компютрите. Нещо невидимо, нещо дълбоко вътрешно ми подсказва какво трябва да направя". - какво значение има местоположението ????
"Спомням си как като дете направих серия от аеродинамични модели на свръхзвукови самолети, вдъхновени от ТУ-144", сподели Георгиев -, "Клубът по аеронафтика във Варна бе толкова впечатлен, че ги сложи на витрина. Години по-късно забелязах същите форми, които аз бях направил инстинктивно, в моделите разработени от Боинг и НАСА."
КАКТО ВИЖДАТЕ, ЧЕ И В БЪЛГАРИЯ СА МУ ОБЪРНАЛИ ВНИМАНИЕ. ТОВА, ЧЕ ЖИВОТЪТ ГО Е ЗАПРАТИЛ В ЕМИГРАЦИЯ, НЕ ЗНАЧЕ , ЧЕ ТУК НЯМАШЕ ДА ПОСТИГНЕ НИЩО !!!! ГЕНИЯ СИ Е ГЕНИЙ - КЪДЕТО И ДА Е ПО СВЕТА ! ПО-ВАЖНОТО Е , ЧЕ Е Б Ъ Л Г А Р И Н !!!! И НИЕ ТРЯБВА ДА СЕ ГОРДЕЕМ С НЕГО !
21.07.2010 14:57
То явно и затова "бизнесмените" не се интересуват от хора с дипломи, щото не могат да се подиграват с тях. Друг е въпросът - те пък с какъв умствен багаж разполагат, или само с достатъчно пари за много играчки.!!!
21.07.2010 15:24
21.07.2010 15:35
От опит, предполагам...... :(((
21.07.2010 15:43
За пореден път се убеждавам,че да си българин е диагноза :–))))
21.07.2010 15:59
За пореден път се убеждавам,че да си българин е диагноза :–))))
За пореден път се убеждавам,че да си българин е диагноза :–))))
Айде не осирайте ситуацията типично по български. Нали затова я пуснах тази статия, за да видим, че ние българите можем да сме различни, а не само цинични!!!!
21.07.2010 20:52
Това си е благословия свише. Ето защо не мога да не се кефя като чета за такива хора. Но - "Варна" - бих искала да не е израз на носталгия... дано е щастлив. По човешки.
Защо?
21.07.2010 21:41
Упоритото защотаване на произхода, т.е. генетичното наследство, при апроксимация води до евгениката. (Да си спомним как социализмът сигна до болшевизма!) Затова, по-важна е околната среда. Да не пренебрегваме ролята на генетичния състав (включително и на "българите") за формирането на околната социална среда (да не забравяме генетичния състав на огромния брой "българи", "изградили" за половин век "народно!" управление огромния апарат от доносници и техните вербовчици!). Точно затова е много спорно, колкото и да е неприятно, но големите постижения и открития от родени в България личности, едва ли е съвсем уместно да се приемат за български. Моят горчив жизнен опит поставя под съмнение подобни патриотарски схващания. Не е случайно възникването и налагането на глобализма, независимо от нискогабаритните "профсъюз-арски" съображения на посредствената маса от населението.
А що се касае до Г-н Георги Георгиев - най-дълбок Поклон с голямо Уважение и с Радост, че има в Света много (макар и само до 3-5% от населението...) такива личности! Да е Жив и Здрав и за много години!
22.07.2010 03:29
Радвам се,че има и хора,които пишат за тях,защото ние също живеем тук,но не сме чували за този невероятен БЪЛГАРИН!
Искрено му се възхищавам!
22.07.2010 07:23
Тук на такива хора не се разрешава да се развиват.
Затова не го бройте за българин!
Да вложиш парите и усилията си, за да докажеш вярата си в успеха на единството между дух и материя, е по-велико от всички знания и удобства, които знанията могат да създадат. Но такова начинание у нас е осъдено на сигурна гибел. Не от външни врагове и заговори, а от същите онези, които оплакват децата си, че се скитат немили – недраги по света, а сами се вкопчват в лъжите, които лишават децата им от възможности тук. Първи те повтарят до безкрайност на децата си, че да гониш вятъра е глупава работа и подигравка с безценните им родителски усилия и опит.
Време е за забрана на хленчовете със закон, защото няма по-вредно нещо от хленчовете на глупаци, които нямат шанс да се усетят колко са глупави, настоявайки само за “сигурни” печалби. Като даването на рушвета под масата, но такава “сигурност” не може да ти спечели възхищението дори на подкупения, нито ще убеди истински някого в способностите му да решава проблеми по друг начин.
23.07.2010 13:20
Ех, Деска...... :) Виж и другия пост - ІІ-ра част за Георги. А статията е така написана, че чак му се прищява на човек да придружи автора й в това пътешествие :).
30.01.2011 21:33
01.08.2011 08:33
08.08.2011 15:33
http://sildenafilbuyonline.info viagra and similar medications
http://sildenafilbuyonline.info - viagra securemed