Какво им липсва на нашите деца?!?! Че избират пътя на своите анимационни герои и в осакатените си мечти литват като спайдърмен от терасите на апартаментите си?

Повод да се захвана да пиша сега е поредната зловеща "новина" (то вече и новина не е) за момченце, паднало от терасата на дома си. След трагедията с Алекс, който по-миналата неделя остана завинаги на 5 години след като полетя от 11 етаж на апартамента си, вчера научихме за, цитирам, "3-годишен спайдърмен", който паднал от третия етаж. И в двата случая децата са били оставени за кратко време САМИ в домовете си. А дали точната дума не е САМОТНИ. Или още по -точно ОСТАВЕНИ ОСВЕН САМОТНИ И САМИ в домовете си са решили да направят онази последна крачка към родителите им, която е щяла да ги избави от самотата и самотността......

Много далеч съм от мисълта да обвинявам родителите, че не са обяснили на децата си с какво трябва да внимават докато са вкъщи или пък да ги соча с пръст затова, че са оставили децата си сами в къщи. НЕ! НЕ! И НЕ! Искам да изразя моето най-искрено съболезнование към  родителите на Алекс ......... не бих могла да си представя огромната празнина, която милият Алекс остави в душите им след като си замина завинаги от тях. Празнина, която изпълва и моята душа само като се сетя.......... Поклон пред паметта на малкото 5-годишно момченце.................!!!!

Да оставиш детето/децата си за известно време сами вкъщи е нещо, което се случва на всеки родител  - така се налага да делим времето си, че понякога се чудя сама на себе си как съм успяла едновременно да сготвя, проверя уроците на сина ми и да простра прането!!! Сега обаче се чудя на друго - ЗАЩО В МЕЧТИТЕ СИ НАШИТЕ ДЕЦА НЕ СТИГАТ ПО-ДАЛЕЧЕ ОТ АНИМАЦИОННИТЕ СИ ГЕРОИ? ЗАЩО ДЕТСКИТЕ КНИГИ СЕДЯТ ЗАКУПЕНИ НА НЯКОЯ ПРАШНА ЛАВИЦА И УСПОКОЯВАТ НЕЧИЯ РОДИТЕЛСКА СЪВЕСТ, ЧЕ Е НАПРАВИЛА НЕЩО ПОВЕЧЕ ЗА ДЕТЕТО СИ ОТ ТОВА ДА ГО НАХРАНИ ИЛИ ОТПРАТИ ДА СИ ИГРАЕ САМО?!?!? ЗАЩО СЪВРЕМЕННАТА МАЙКА ГЛЕДА ДЕЦАТА СИ СЪС ЗАДУШАВАЩА ВИНА, ЧЕ Й Е СКУЧНО, ЕДНООБРАЗНО И ТЪПО?!?! ЗАЩО ПРИ ОТГЛЕЖДАНЕТО НА ДЕЦАТА НИ СЕ ТЪРСЯТ ОПРАВДАНИЯ  ОТ СОРТА "ЧЕ КАЧЕСТВОТО НЕ СЕ ОПРЕДЕЛЯ ОТ КОЛИЧЕСТВОТО" И ТАЗИ ФРАЗА ТАКА СЕ НАБИВА В МАЙЧИНАТА ГЛАВА, ЧЕ НАКРАЯ КОЛИЧЕСТВОТО СЕ РАВНЯВА НА НУЛА?!? ЗАЩО БАЩАТА Е САМО ЕДИН ЧИСТО ФИЗИОЛОГИЧЕН МЪЖ В СЕМЕЙСТВОТО И ФУНКЦИЯТА МУ Е ДА НАПРАВИ ДЕЦАТА?!?!? ЗАЩО МАЙКАТА ТРЯБВА ДА СВЕЖДА ГЛАВА ПРЕД НЕГО И ДА Е БЛАГОДАРНА СТИГА ТОЙ ДА НОСИ ПАРИ?!?!?

ЗАЩО, ХОРА, ДЕЦАТА НИ ЛЕТЯТ ПРЕЗ БАЛКОНИТЕ НИ И ДАЛИ В ТЕЗИ КРАТКИ СЕКУНДИ ДО ЗЕМЯТА ТЕ ИМАТ ОНОВА, КОЕТО НИЕ, РОДИТЕЛИТЕ НЕ СМЕ ИМ ДАЛИ?!?!?

Истината (НО НЕ И ЕДИНСТВЕН ОТГОВОР НА ГОРНИЯ ВЪПРОС) е, че взаимоотношенията в съвременното българско семейство отдалечават мъжа и жената в онзи момент, в който те станат родители. Изнервящият плач, непрекъснатото нощно будене, на което само едно бебче е способно поставя на изпитание издръжливостта, нервната система и личността на родителите. И какъв трябва да си за да приемеш всичко това за нормално?!?! Да преодолееш себе си, хобитата си, приятелите си, контактите си, за да се отдадеш само на детето си?!?! Лично аз съм свидетел на две крайности, които отговарят на този въпрос. При първата крайност майката прави онази жертва, която отнема жената в нея - поставя се изцяло в услуга или по-точно в прислуга на бебко и освобождава носещия пари от всички задължения. И тук "в услуга на бебко" е само форма, думи, защото реално тя е в услуга на бащата, съпругът й! Даааааааааа, той работи, той се "нерви" цял ден, той се трепе....... като се върне вечер вкъщи трябва да си хапне, да си почине, да не му се надува главата. А тя?!? Какво тя - тя си е била цял ден удома! Я как хубаво звучи - ЦЯЛ ДЕН У ДОМА! Ще каже човек - прекрасна идилия. Но само този, който е гледал дете знае колко е ЦЯЛ този ден у дома. И как нещата, свършени през неговите часове не се забелязват и колко много майката има нужда от тишина и спокойствие вечерта.

При втората крайност майката си намира оправдание, че трябва непременно да се върне на работа, щото и тя трябва да изкарва пари, щото няма кой да я чака и ред подобни. И не знам дали забелязахте, но и в двете крайности водещо не беше доброто на бебето! Въобще даже - съображенията са други и се въртят около големите. И в този ред на мисли си мисля, че ДОКАТО ДЕТЕТО НЕ Е В ЦЕНТЪРА НА СОБСТВЕНАТА НИ РОДИТЕЛСКА СЪЩНОСТ, ТО БЪЛГАРЧЕТАТА ЩЕ СЛЕДВАТ МЕЧТИТЕ СИ ВЪВ ФАТАЛНИ ПОЛЕТИ...........

Признавам си, мен ме е срах да стана майка. Точно защото не съм сигурна, че ще се справя! А няма да имам сили да понеса мисълта, че детето ми е нещастно заради мен и моите грешки. Но... просто се ужасявам като гледам как някои хора си гледат децата! Създават едно дете и още на следващия месец го поверяват я на някоя баба, я на платена бавачка. И какво? Като стане на 12-13 детето не общува с тях. Е, как да общува като през всичките тези години те са били някъде си, само не и до него и изведнъж установяват, че живееят с един напълно непознат човек, който само по документи им се води син или дъщеря. Но какво знаят те за него/нея? За мечтите му? За проблемите му? Нищо. Защото реално не са били до него. Мислим си, че родителските ни задължения свършват с това да дадем на децата си покрив, да ги нахраним и облечем. Но дали това е достатъчно? Май не. Защото децата имат нужда от нещо много важно. От внимание, от нежност, от разбиране, от доверие. Имат нужда да знаят, че винаги могат да разчитат на мама и татко. Че ще бъдат изслушани, а не нахокани, защото пречат на мама да си гледа сериала или защото татко гледа мач и не е в настроение да слуша за проблемите им в училище. А повечето родители това правят. Прибират се и сядат пред телевизора. Най-много да зададат и то машинално въпроса: как мина днес в училище? Но реално слушат с половин ухо, защото мислите им са заети с нещо друго. И резултатът е ясен. Децата или стават тъжни и самотни или започват да търсят разбиране извън дома. Не казвам, че е лошо да имат приятели, но... приятелите не могат да заместят родителите. И стават един неща... идете в някоя дискотека и ще видите за какво говоря. 12-13 годишни деца, пият, пушат... и си мислят, че така са много готини! Защото родителите им не са били до тях да ги научат, кое е важно в живота и кое не. Но на 13 вече е късно! Това е трябвало да почне още от най-ранна възраст. А не да поверят детето на някоя детегледачка. Не казвам, че е лесно, но да си родител е най-отговорното нещо!

Признавам си - доста проницателен коментар за човек, който не е родител. Иде ми да кажа браво, макар че в случая нещата, които си написала са толкова тъжни и верни, че не е за браво. Пожелавам ти да бъдеш отговорен родител и твоите деца да летят само в сънищата си.

Тук съм на обратното мнение.Децата винаги са летели през балконите-все едно дали подражаващи на Супермен,Карлсон или някой герой-парашутист(за справка-благоверния ми съпруг,уловен от една съседка преди да скочи с чадър от 16 етаж).
Да не говорим,че в последните 20 години започна да се чува нещо за диалог с децата.Когато аз бях малка родителите не общуваха с децата си,а само ги възпитаваха-това не прави,онова не говори и най-важното-КАКВО ЩЕ КАЖАТ ХОРАТА.Стояхме сами по цял ден и разговорът с родителите беше "Изпитаха ли те днес?"
Не мога да говоря за всички,но определено от нашето поколение има по-добри родители и съм сигурна ,че ще стават все повече.Например rpatel ще бъде една чудесна майка.

Ваня, тук и аз съм на обратно мнение. Моето поколение, моите набори и приятели от Горна Оряховица, откъдето съм аз не летяхме от балконите. Категорична съм в това. Имаше един случай на отвличане на дете, когато аз бях на 7-8 години, който потресе града и се говореше със седмици. Представям си какво е било, ако някое дете е летяло от 11 етаж или пък деца падаха през ден.

И всъщност това нямаше как да се случи, защото през всяко свободно време, което ние имахме, не седяхме по домовете си - а свободно излизахме навън да играем. Дори когато вали - ние бяхме във входовете и играехме на всевъзможни неща и на никой не му е хрумвало да скача от балкона. Най-малкото като спайдърмен, щото той тогава не съществуваше. Да не говорим за Карслон, щото на 5 години ти едва ли имаш възможност да прочетеш книгата, а ако ти я четат вашите, то тя няма да ти е интересна на тази възраст.

"Диалог с децата" - тази фраза се налага в последните 20 години имено щото се изгуби обикновения разговор с тях. От 10-12 часовите работни смени родителят няма време да погледне очите на спящото си дете, камо ли да разговоря. И затова някакви си социални организации му налагат да води диалог. Ама в случая "Насила хубост не става" важи със страшна сила и децата ще продължават да летят - сами и самотни.

Много ви благодаря за милите думи и за насърчението, ама аз си знам колко съм нервна и колко неуравновесено реагирам понякога, та ме е страх, че нямам достатъчно търпение да се грижа за едно дете. Но коментарът ми е провокиран от това, което виждам. А и имам доста приятелки, които вече са майки. А и самата аз имам леко горчив опит в детството си. Не казвам, че мама не беше добра майка, но се върна на работа доста бързо и аз бях поверена на бавачка, защото бабите ми още не бяха се пенсионирали. Е, беше страхотна жена, много си я обичах, но не беше мама! Така, че мамамного ми липсваше през първите 3-4 години от живота ми, че и по-късно също. Вярно, че вечер се стараеше да компенсира отсъствието си през деня и това много ми помогна, но все пак, отне й доста време докато се превърне в най-добрата ми приятелка. И това ме спаси от доста глупости през следващите години, но все пак остави някаква следа у мен. А представям си как се чувстват децата, чийто родители дори и вечер не намират време за тях! Сигурно са много тъжни и самотни.
Колкото до глупостите в детска възраст, кой не ги е правил, но важното беше, че нямаше тежки последици от белите ни. :-)) Разни счупени неща из вкъщи не се броят. :-))

[quote=cchery]Ваня, тук и аз съм на обратно мнение.

Моето поколение летеше точно в играта,фантазията ни работеше бясно.Спомням си чувството да влезеш в играта,така че да забравиш къде се намираш.Като се замисля може и да е било бягство от нещо,но беше хубаво.Аз прекарах детството си в новостроящ се панелен квартал.Плувахме със салове от стиропор(дано да се пише така) в пълните с вода основи на блоковете,играехме по строежите и ни пазеше само господ.Просто не е възможно да е нямало инциденти.Само не ги гледахме вечер по новините и не психясвахме толкова.
Сега децата са самотни наистина,защото са затворници.Създадоха закон,според който вместо да арестуват тези,които застрашават сигурността,арестуваха застрашените.Децата са самотни,защото им липсва нормалният контакт с техните връстници,без някой възрастен да им виси на главите.Те няма да се научат да взимат решения на база личен опит,защото винаги ще има някой до тях да им налива акъл и постепенно ще спрат да мислят.Но пък ще бъдат опазени.Да ни е честито!

[quote=rpatel]Много ви благодаря за милите думи и за насърчението, ама аз си знам колко съм нервна
Така ми напомняш за мен преди 17 години,когато след много паника, страх и нерви ,все пак реших да родя станалото по грешка бебе.Бях сигурна,че не ставам,но след няколко години с учудване установих,че най-добре съм се справила точно с тази си нежелана роля.Дъщеря ми е на 17 и постоянно твърди,че съм най-добрата майка на света,а аз ще се пръсна от кеф.
Не си мисли,че те навивам непременно да ставаш майка.Изобщо не го смятам за задължително.Само казвам, да не твърдиш,че не можеш да свириш на пиано,без да си опитала :).

Анонимен 7, сигурно си права! И щом дъщеряти го твърди съм сигурна, че си страхотна майка! А колкото до това ствам ли за майка или не... е само времето ще покаже. Предполагам, че като мина 30 най-накрая ще ми дойде акълът в главата, ама ще видим. :-)) Надеждата умира последна, нали така?

Анонимен, на горното място мненията ни се доближават на 100%процента, а за долното:

не бих могла да го кажа по-добре. Аз твърдя от много време, че законите са направени за да ограничат съвестните граждани - т.к. престъпника, насилвача, хулигана на шосето не можеш да го ограничиш очевидно със закон, се приемат такива закони, които предпазват престъпниците от съвестните с цената на ограничаванеето на вторите.

Подозирах аз,че говорим едно и също,ама трябваше да се дообясним с повечко думи:).Целувки на Бела и Коко.

Създадоха закон,според който вместо да арестуват тези,които застрашават сигурността,арестуваха застрашените.

Е те тва е истината.

+ Информацията. Прекалено в огромни количества е, за малките им мозъчета.

Ваня, това ти ли си?!? :)))

Ваня е :)

А,да аз съм,не го ли написах?

Браво на Вас, такъв диалог сте си спретнали и да не ме поканите :)))
Според мен - всичките проблеми в отглеждането на децата са в резултат на т.нар. ” ДЕМОКРАЦИЯ”. И от смяната на ценностната система на демократизирания българин ! По цял ден съм заобиколена с колежки от по на 28-30 години, през чийто акъл изобщо не протича и бегла мисъл, че може да станат майки ! Почти всеки ден водим спор по тази тема ! Техните доводи – нямам достатъчно пари, нямам жилище, нямам кола, сега карам втора магистратура и ми трябват пари и т.н. и т.н...... – с какво ще го гледам това дете ?! Ами ако всички , които са имали късмета да се родят, защото някой не е мислил първо за материалното си обезпечение/ т.е.-родителите им / започнат да мислят така, то в скоро време няма да остане жив човек на Земята. Включително – и нас нямаше да ни има ! Или както пише rpatel : „Предполагам, че като мина 30 най-накрая ще ми дойде акълът в главата” – Ами няма да ти дойде, ако искаш изчакай и до 40-45 години ! Тъкмо като станеш пенсионерка с огромната пенсия от 200-250лв ще издържаш студент/ка , ама затова никой не мисли ! А биологичният часовник тиктака и на никой не прощава ! Незнам тогава кой кого ще гледа – родителите децата, или обратното ! Има и нещо друго – ако човек живее сам до 30-35 години / разбирай без семейство с деца / той става егоист до голяма степен и много трудно след това приема, че някакво си плачещо бебе му нарушава спокойствието и ритъма на живот, с който е свикнал. И става нервен родител, детето го дразни с всичко, даже и с присъствието си! Резултата – прави всичко възможно , за да накара детето да се забавлява само – гледане на телевизор, игра на компютър ......
/ Тук изключвам случаите, когато двойката има проблем със забременяването / . И накрая – да задам един въпрос на ДБМ : Защо като приехте без забележки закона за децата - в частта му да не стоят сами вкъщи до 12 години – не се сетихте да искате закон и за това – кой ще ги гледа до тогава ?! Бавачка ! / нали се стремим към американците – те имат бавачки, и ние ще имаме / Всеки е съгласен, че колкото и да е добра бавачката / или бабата / , детето си иска майката. Защо на бавачката се плаща заплата и осигуровки,/ ако всичко е законно / а в същото време, ако майката реши да я върши тя тази работа – на нея не и се зачита дори само трудов стаж ??? / за заплата няма да споменавам, държавата ни е бедна /. Та нали има семейства, които нямат баби , нямат и възможност да плащат за бавачка ! Тогава – какво правим ???

ще извиняваш, че не сме те поканили, ама ти пък достойно се настани с този дълъг коментар :))))......... Ей тази ти част от поста е прекалено вярна и ........ е истина:

Хахахаха ! Благодаря ! Нали знаеш, че това ми е любима тема. Още много мога да пиша, защото имам преки наблюдения, но това е действителността, за жалост ! Първо - кариера, пък после, ако остане време - може и едно дете да се направи между две заседания на управителния съвет !!! Жалко, много,много,много жалко !Така си настройват психиката тези млади жени, че за тях това невинно създание - детето - е по-скоро нещо като "ужасно задължение" , което трябва да изпълнят към обществото ! Незнам - не се замислят, колко е хубаво да чуеш " мамо " , да видиш как те гледат с доверие и надежда едни огромни светещи очички, защото за тях ти си целия свят ! Хайде - стига толкова, че пак почнах да се ядосвам !

Ами то оттам, от това, че детето е "ужасно задължение" и то към обществото идва липсата на т.нар. "диалог" с децата. Ако детето ти е задължение, ти го правиш, раждаш и друго не му трябва........ нали и телевизор имаш, и комп - пускаш им ги и да се оправят.......... и децата си търсят обичта, вниманието и нежността навън при приятелите ...... Пък какво намират е друга тема...... Или пък решават да видят дали наистина може да се лети от терасите, защото съм сигурна, че има и такива пълни и завършени идиоти-родители, които дори и това не са обяснили на децата си - че всичко е измислено, че става само на филм и летенето е по-добре да оставим на птиците и самолетите.

Така е , да. Трябва да им се обяснява. Въпреки , че дечицата са много изобретателни. И аз имам горчив опит от близане на лед от камерата на хладилника ! Представям си как би стояла тази " новина " по централната новинарска емисия :)))) Но вярно е, че децата винаги копират. По този случай си спомням разказа на една моя леля - значи, гледа си тя внучето, то се буди през нощта и започва да реве, че иска каша. Тя какво да прави - става и започва да му прави каша. След като е готова - дава му да яде, а то и казало - " Хайде сега, намажи си главата като Кума Лиса " ! Какво да ги правиш - деца!

Много яко е тва за кашата.

Копират децата и още как........ още помня гьола пред мивката в кухнята ни след като Бела решила да измие чиниите........ и слагала от верото, слагала, мазала, мила и на сушилнята имаше "измити" както тя твърдеше чинии иииииии ...... А за гердана, който сложиха на Пуха - нали е женска котка и трябвало да носи гердани и й бяха навряли една пластмасова шайба от спот........ първо не можем да хванем котката, второ не можем и украсата да й свалим.

Черита, мила-а-а-а!!! Не трябваше АЗ да ти съобщавам точно ТАЗИ покъртителна новина... ама как да се сдържа, кажи ми, скъпа моя, КАК?!? Като точно МОЯТ син е Алекс, като точно МОЯТ син е на 5 години, като точно МОИТЕ родители живеят в ЛЮЛИН, и то къде мислиш? - правилно, позна! - на 14-ия ЕТАЖ!!! Как да преглътна тази горчива, тази страшна вест?!? Още си представям всичко... полетялото дете... ужасните му секунди докато е падало надолу... дали е било уплашено? или вцепенено от ужас? или не е осъзнало какво става? дано да е последното... но няма го да ни разкаже, НЯМА гооооо.... мир на праха му, а нека ДУШАТА му се рее свободна, щастлива, намерила покой... дали има някакъв СМИСЪЛ всичко това?!? дали душата му е знаела какво я чака в този кратък живот?!? много ми е мъчно, ама много... аз като научих, 3 дни бях като болна... Алексчето беше на 2 годинки, когато го заварих веднъж усърдно да се катери на нашата тераса, аз тамън излязох от тоалетната, беше лято, проветрявах просто, както ми обясни на бебешкия си още език - искал да види "БУ", тоест паркираните долу коли. Той е луд по колите, от мъничък. Да пази Бог!!! Наистина!!! Да, родителите се грижим, пазим, обясняваме, но и ние сме хора, нали? Все пак... имаме нужди... въпреки че сме майки и татковци... не може вечно НАЩРЕК... има наистина диви деца... и други, по-кротки... не го казвам за оправдание, макар че може и така да звучи... ох, черита, ох... прегръщам те... Господ и Богородица да закрилят децата ни! А нас да пазят от грешки и родителски грехове - защото тях ги плащат децата ни, уви!!! Не обвинявам никого. Не е лесно да си родител, ужасно трудно и тежко е да бъдеш и да се стремиш да си истински Родител. Обичащ. Даващ уважение. Време. За детето си. Ето ме мен, уж жена висшистка, уж жена интелигентна, уж жена с най-благи намерения към децата си, какво стана с мен?!? Знаеш какво, чери, знаеш... Тежка следродилна депресия. Безумни самообвинения. Че съм ЛОША майка. Че не ставам. Че горко му на моя Алекс с мен...

Деси, за съжаление депресията и самообвиненията не питат какво ти е образованието и степента на интелигентност. Даже си мисля, че колкото си по образован, колкото повече неща знаеш, толкова по-страхлив, по-тревожен, по-параноичен и по-обсебен от лоши мисли ставаш. Отдавна се опитвам да изтрия чувството на вина към децата ми. А се опитвам изкуствено да го изтрия, защото всевъзможните учения, книги на "специалисти, съвети и истории на "п рекрасни" майки как трябва да променя поведението и отношението си към тях и това ще ме избави от въпросното чувство не доведоха до нищо. И т.к. самото чувство не е въобще продуктивно, т.е. не само че не ми решава проблемите, ми и създава нови, реших, че ще го подтисна и накрая изчистя от съзнанието си. За мен има една фраза: "Аз може да не съм много добра майка, но съм най-добрата за моите деца!!!" Обичам ги, обожавам ги, не мога без да чуя гласчетата им и да видя усмихнатите очи! Да, понякога ме натоварват емоционално, понякога физически, а друг път и по двата начина, но...... и това е до време. Защото нещата, които вчера съм правила за тях, днес те вече ги могат сами и аз ставам ... ненужна. Така че ще има друго нещо, с което да се справям.......

Според мен човек трябва да стане родител тогава, когато го пожелае. Така детето няма да е бреме и няма да избираме между кариера, учение, хобита и деца. Родителството е отговорност, която се носи най-леко тогава, когато сам я пожелаеш, а не когато някой друг ти каже, че ти е времето.
Колкото до Алекс - жалко, много жалко, за родителите му! Те, мъничките, се чувстват безсмъртни и колкото и да им обясняваш, че нещо е опасно, не могат да проумеят опасността. Затова е важно да не ги оставяме сами на необезопасено място. Иначе смъртта е ужасна трагедия, за живите!