От днес, 22 март, би трябвало да почне т. нар. „широко обществено обсъждане”  на новия закон за Образованието. Захващам се с него, защото, ако бъде приет във вида, в който е в момента, то ще отпадне напълно нуждата да говорим изобщо за спорт в училище..... „Крепостничеството”, което се предвижда, а имено целодневното обучение на учениците от 1-ви до 7-ми клас в училище ги обрича на тотална липса на време за спорт, за почивка и качествено образование. Ама със закона се предвиждало да има повече спорт в училище, обаче видиш ли, нямало бази за това и засега нямало средства за тях: "Целодневната организация на учебния процес е много важна, защото при нея се съчетава обучението, самоподготовката, играта, за да има едно по-пълноценно развитие на децата."  - това звучи прекалено добре за да е истина......... и ето  доказателство за това: "Надявам се да има и повече условия за спорт в училище", посочи Фандъкова. Странно е как ще съчетаваш спорт в училище, където няма условия за това?!?! А самоподготовката, когато около тебе тичат, говорят, смеят се, замярват се и род подобни дейности извършват още 40 твои съученици ми се вижда обречена на провал!!!! Кажете ми кое е онова дете, което ще мисли за спорт, още повече за професионален, когато може да излезе и да изпафка поредната цигара в двора на училището си, да строши някое стъкло, да олющи фасадата или пък да я изрисува?!?! От какво да бъде привлечено – от отегчената си учителка  пред пенсия, кояго си допълва хонорара с часовете му по физическо?!?!

 

Доколкото знам от обща култура, в две от страните, които взеха най-много медали на изминалата зимна олимпиада – Канада и САЩ, спортът в училище е поверен на т.нар. “coach”. И тази думичка има магичеси заряд за учениците – треньорът е дори повече от учителя в някои случаи – човекът, на който можеш да разчиташ, когато имаш лични проблеми, човекът, който ще те потупа и ще ти каже, че на теб разчита за да има тим, човекът, който ще е безкрайно откровен, когато не се справяш. Какво се получава на практика в България – спорт в училище има там, където са останали последните живи ентусиасти от времето на социализма........ обезверени от липсата на заинтересованост и разбиране както от министрество, така и от общини и родители, учителите ни по физическо възпитание развиват спорт ако това е призванието им. И вместо да им се помогне и спортът да залегне в учебната програма, часът по физическо е времето в училище, за което родителите вадят фалшиви извинителни медицински бележки и освобождават децата си от страх да не се препотят и да наситнат!!!! Нямам подходящ емотикон, който мога да сложа тук, но горното е факт.

 

И така стигнаме до момента, в който търсим връзката между новия закон за Образованиетто и желанието на родителите децата им да упражняват масов спорт........ Обикновено най-логичните причини, поради които родителите искат децата им да спортува са: здравето, доброто и хармонично физическо развитие и алтернатива на наркотиците и хулиганството. Лично за мене, моето дете прекарвайки 7 часа в училище, няма да има шанс нито за добро здраве - както физическо, така и психическо, не само, че няма да е хармонично развито, но шансът да получи гръбначни изкривявания поради неправилна стойка на чина са огромни, да не говорим за дилърите, които обикалят като хрътки покрай училищните дворове и чакат всеки отегчен до смърт ученик да му предложат доза удоволствие.


Вярно е, че ние родителите сме не по-малко отговорни към доброто възпитание и безопасността на децата ни. Както и за това да ги запишем на любим спорт или пък такъв, който им се отдава.  Но при такава учебна програма, в която учениците трябва да изучат световната история едва ли  не в 1 учебен час, след което да си приготвят маса домашни за другия ден или пък предвижданото целодневно "крепостничество" ( синът ми е първокласник и вече е толкова преуморен, че изминалия уикенд прекара почти 30 часа в сън!!!!!) аз лично не виждам начин да се прибера в 6 часа от работа и тепърва да паля колата за да го водя на спорт. Да не говорим, че искам  съботата и неделята да са семейните ни часове - тези часове, които толкова много ни липсват като семейтсво за да сме заедно, да общуваме и да не прекъсваме връзката помежду си. За мене решението е спортът да влезе в училище!!! Масовият спорт!!!! Защото ако никой не обръща внимание на предупрежденията на лекари, то аз ще го напиша с главни букви: В БЪЛГАРИЯ ИМА СЛУЧАИ НА 5-7 ГОДИШНИ ДЕЦА С ДИАБЕТ ІІ-ри ТИП, ПРИЧИНЕН ОТ ЗАТЛЪСТЯВАНЕ!!!! Случаите се увеличават..... Ако ще се предвижда целодневно кибицане в училище, то нека поне 2 часа от него да са за спорт, ама РЕГЛАМЕНТИРАНИ. С треньори, съблекални и бани. Цивилизовано........... по човешки.

Ще завърша с едно пожелание  дано новият закон за образованието да не стане поредната причина, която ще накара майките да излязат на протести. В крайна сметка нека решението е на родителя дали детето му ще бъде по цял ден в училище или ще се подготвя вкъщи!!! Дайте свобода на децата ни, научете ги от малки на отговорност. Задължителното в каквато и да е форма винаги е било повод за противопоставяне!!!!

 

Колко си права, Чери...
Отново и отново...
Защо ГОРЕ все се натикват някои малоумни тиквеници, а мъдрите глави сме все долу?!? ... (риторичен въпрос, не чакам отговор)

Тия двете и оная третата, тази от Враца и на Барбуков майката.
Ама явно властимащите се страхуват от протести, така че и 20 човека да сме може и да има полза, дано не се налага, ама ако трябва ще спретнем едно протестче.