Мина и този 3-ти март! Поредна година, през която сме щастливи, че все още знаем какво празнуваме.......... националният и ежедневен нихилизъм бавно заравя спомените, гордостта и паметта на цял един народ и нация. Общо взето този 3-и март беше просто почивен ден в средата на работната седмица. Ние с моето семейство решихме, че ще слезем за концертната част от митинга на Атака - не ме интересуват високопарни слова, изсмукан национализъм и сеирджийство. Исках на 3-и март да празнувам това, че съм свободна. Да благодаря на онези незнайни герои от Освобождението за това, че живея в рая - моята свободна България. За това, че душата лети. Исках на 3-и март да благодаря на всички онези достойни българи, които умряха и заради мене. Исках да им покажа, че жертвата им си е заслужавала и че тя всъщност тя е усмивката на моето лице и свободата в моите очи. Ние се облякохме празнично и с радост в сърцата поехме към площада пред Ал. Невски.

Това, което имаше там ме порази по няколко причини. Първо имаше над 1500 човека на митинга. И се запитах - все още ли е по-важно да отидеш на митинг на партията, която подкрепяш, отколкото да отидеш да защитаваш някаква кауза от която зависи бъдещето на страната ти - примерно недопускането на ГМО в България (за инфо на протестите срещу ГМО се събираме до 300 човека - дори и концерти да има). Второ - гледах към децата от младежката организация на Атака и се чудех кое е по-добре за моите деца - да се държат като изоглавените разпафкали се съвременни тийнове или като тези момичета и момчета, облечени в черно и стройно наредили се около сцената, където говореше техния лидер. ВСЕ ОЩЕ НЯМАМ ОТГОВОР НА ТОЗИ ВЪПРОС, но едно е сигурно - там нямаше бясно цвърчащи с недомутирали гласове пъпчиви тийнове, а младежи с решителни погледи, които с гордост държаха българското знаме. Трето - преди да го опиша, моля погледнете снимката по-долу:



В тази снимка няма да видите слънце и синьо небе...... картина на свободата. НЕ!! Ще видите ЧЕРНО. Дори и на празник, хората бяха дошли почти изцяло облечени в черно. И няма да минат обяснения от сорта, че са в черно, защото е модерно, елегантно, пък те са дебели. НЕ!!!! Каквото е в душата, това е и върху телата!!!! Черни мисли - черни лица!! Черни чувства - черни сърца!! Черни дни - черни мечти!!! Това е България и нейния народ на най-големия й национален празник - 3-ти март - освобождението от ЧЕРНОТО робство!!!! 132 години по-късно цветът на робството още властва. Той е мракът в очите и нихилизма в душите!!! За това ли умряхте, герои?!?! Това ли искате да виждате отгоре?!? Или и вие вече сте извърнали очи?!?!?!? Няма да се оправим! ПОНЕ ДОКАТО МРАКЪТ Е ПОВЕЛИТЕЛ НА ВОЛЯТА НИ.........

Едно от най-прекрасните преклонения към родината ни, което съм чела е на човек, който живее далеч от България - Иво Иванов, Казназ, САЩ - ПИСМО ДО ЛЮБИМАТА!! Исках да го пусна на 3-и март, но по-добре че не гонаправих...... следпразнично то ще оттеква с още по-голяма сила....... Приятно четене и ........ Иво, благодаря за пореден път!!