Постинг
22.12.2009 12:32 -
Пунчо - обикновения българин
Автор: cchery
Категория: Други
Прочетен: 2924 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 22.12.2009 13:40
Прочетен: 2924 Коментари: 5 Гласове:
4
Последна промяна: 22.12.2009 13:40
Пунчо е един най-обикновен българин. Даже не е и СРЕДНОстатистически. Та той винаги е стоял открая. На живота дори. Как да е СРЕДЕН?!?! Пунчо живее в краен (естествено!) софийски квартал. В блок на края на квартала, в краен апартамент. На последния етаж, което пак означава КРАЯ - на височината на блока. Пунчо е толкова обикновен, че това, което му се случи, верно, беше нещо КРАЙНО!!!!
Прибра се той от работа един ден и естествено се огледа за пръчка, с която да избута резето на опърпаната входна врата на входа и да си влезе. Т.к. блокът е софийска панелка тази врата отдавна беше загубила всичките си ключове, които някога е имала. А бравата й в ината си да изпълнява това, за което е сложена (тя беше все пак секретна брава, не каква да е!!), не отстъпи на опитите на Етажната собственост да бъде изкъртена, избита, срязана или пък езичето й да бъде залепено, така че никога да не се затваря повече. Пръчка Пунчо не намери, защото снегът от предния ден беше затрупал всичко, само 2-3 пресни кучешки лайна димяха и се му се хилеха. Докато се оглеждаше един тъмен силует се промъкна до врата, отвори я и се изниза така както се беше появил. Комшия, каза си успокоен Пунчо - те са все така - силуети, тъмни, неразговорливи. Ако силуетът го беше заговорил щеше много да се притесни, защото може би нов съсед е дошъл и ще наруши приглушената, задушевно-мълчалива атмосфера на Етажната собственост.
Успокоен, че няма нищо ново във входа, Пунчо влезе. Изрита един на входната врата - тя иначе не се затваря и натисна бутона да светне стълбищното осветление. Не светна!! Реши, че пръстите му са много премръзнали и не е могъл да натисне както трябва. И пак натисна ...... и в този момент ръката му се навря в дупката, останала от някогашния бутон, поставен още с построяването на блока през 74 година. Я каква беше изненадата му - бутон няма!!! Още по-изненадан беше, че не го удари и тока. После разбра, че има резон - просто напрежение в инсталацията за стълбищното осветление нямаше - явно авария е станала. Ееееееех, каза си Пунчо, отекоха 5-6 месеца на тъмно. Докато си мислеше така и се качваше към асансьора от мазето го лъхна подозрителна миризма. Реши, че щом няма ток, явно фризерът на комшиите от 3-я етаж дето са си го сложили в мазето с цел да ползват от общия ток се е разтопил и месото им се е вкиснало. "Най-сетне!" - каза си Пунчо. Крайно време беше да не ползват от общия ток за техния си фризер.
Качи се до вратата на асансьора и понечи да натисне бутона да го извика. И СЕ СПРЯ! Сети се, че и този бутон може да го няма. Извади си телефона и освети мястото на бутона. О, небеса, бутон имаше!!! Натисна го и асансьорът потегли с мощно изскърцване. Докато преполови пътя (макар че нямаше как Пунчо да разбере дали го е преполовил, щото светещите лампички с цифри, дето показваха на кой на етаж е стигнал, отдавна бяха само лампички с цифри) нещо се изгромоляса и Пунчо отскочи ужасен назад. Асансьорът беше спрял с гръм и трясък срещу него. Естествено и крушката в кабинката не светеше. Последно май светеше към 78-ма година. Оттогава им е задушевно докато се возят. Пунчо се пресегна със свито сърце и отвори врата на асансьора, освети го с с телефона си и като видя, че няма никой прекрачи да влезе. Точно тогава нещо силно, мощно и от раз го засили и той заби глава в отсрещната страна на кабинката на асансьора. Оказа се, че механизмът, който придържа вратата на асасньора при затваряне се е развалил и вратата е засилила и изпердасала Пунчо по гъза, така както и майка му не беше го удряла. След като се окопити, натисна бутона с номера на своя етаж и с голям страх изслуша стържещата, пукаща, трещяща и свистяща тирада на асансьора, който се издигаше бавно, но в никакъв случай плавно.
Пунчо слезе на стълбищната площадка пред своя си апартамент. Намери ключа си и го насочи към ключалката си боязливо - вече посягаше с много страх и предпазливост към всичко. Отключи без проблеми, влезе си и затръшна вратата с облекчение. Край на всички изненади, липси и страшни звуци!!! От тази душевна лекост му се допика и отиде в тоалетната. Ароматът, който го лъхна при отварянето на вратата, му припомни веднага за димящите, пресни кучешки лайна пред вратата на техния вход. Кенефът му миришеше на лайна. Нищо необичайно, нали е кенеф......... но в случая миришеше повече от обичайното дори и за кенефа на Пунчо. Телефонът му извъня с онази пронизителна и стряскаща музика с китайски ритми и от стреса Пунчо го изпусна на земята. Вдигна го и се зачуди дали да отговори, да не вземе да се случи още нещо необичайно, но все пак натисна зелената слушалка и каза: "Ало". Беше домоуправителят на входа. Обясни на Пунчо, че имало запушване на отходната канализация и мазетата им били наводнени с лайна. Т.к. от входа нямали пари да викнат "колбасарка" (разбирай лайнярка) да дойде да отпуши канализацията, няколко дни всички от входа не трябва да употребяват вода и тоалетните си!! Още в този момент червата на Пунчо го присвиха. Освен, че му се пикаеше адски много, в същия този момент му се и присра. Ама ЗДРАВО! МОЩНО! С ОТКАТ! И се ........ изтърва. Т.к. нямаше жена, а бельто му беше по-старо дори от панелката (значи преди 74 година), чревното му съдържимо излезе като през гевгир и стопли измръзналите му крака.
След като по някакъв начин успя да се позабърше и смени дрехите си, се замисли, дали да не иде при личния си лекар да му сложи един катетър за дните докато нямаше да може да ползва тоалетната си. В крайна сметка не очакваше повече резки реакции от страна на червата си и с 1 катетер щеше да си реши и другия "отходен" проблем на организма си. След което се сети, че ако тръгне да осъществява брилянтната си идея, ще трябва да ползва пак асасньора, а той вече не искаше да го подритват отзад и да се страхува от пукотевици. Докато седеше и мислеше какво да направи чу нещо да капе в банята. Звукът се усиваше от ревизионната шахта. Отвори я и какво да види?!?!?! Явно запушването на отходната канализация беше сериозно. И някои от комшиите (може би всички!) не бяха се вслушали в разумния глас на домоуправителя да не ползват вода и тоалетните си. Тръбата на отходната канализация капеше с едри капки. Всъщност не точно капки а ....... лайна. Е сега вече и на Пунчо му писна. Не стига, че не може да си влезе във входа, не стига, че осветление на стълбището няма, не стига, че асансьорът бучи и трещи като хималайска мечка в сечище, не стига, че не може да се изпикае, ами и лайна го заливат. Ядоса се Пунчо. Реши да излезе и да вика през терасата. За излизането - излезе. Но всеки опит да отвори остъклението на терасата му (с винкел, естествено) остана неуспешен. Така бяха замръзнали прозорците от зимата навън, че всеки уважаващ себе си канаколит, щеше да се нарече обикновено лепило.
Облече се Пунчо! И излезе в коридора на входа. Посегна без страх към бутона за осветлението - на какво ли се надяваше?!?! Може би на това и там да няма бутон, но да има напрежение, което щеше да го оттърве от мъките му. Уви, нищо не се случи. Не повика асансьора. Слезе си пеша - нито един силует не го пресрещна. Би един шут на входната врата и тя се отвори както се е отваряла преди 35 години и излезе! Там, точно пред входа, в компанията на вече поизстиналите кучешки лайна, си събу гащите и се изпика като викаше с все глас: " Да ви пикая на входа, да ви пикая, на осветлението да ви пикая ........... да ви пикая и на асансьора........" И ........ верно пикаеше. От много време. Защото беше стискал дълго. Цели 35 години. Откакто живееше в този вход.
Прибра се той от работа един ден и естествено се огледа за пръчка, с която да избута резето на опърпаната входна врата на входа и да си влезе. Т.к. блокът е софийска панелка тази врата отдавна беше загубила всичките си ключове, които някога е имала. А бравата й в ината си да изпълнява това, за което е сложена (тя беше все пак секретна брава, не каква да е!!), не отстъпи на опитите на Етажната собственост да бъде изкъртена, избита, срязана или пък езичето й да бъде залепено, така че никога да не се затваря повече. Пръчка Пунчо не намери, защото снегът от предния ден беше затрупал всичко, само 2-3 пресни кучешки лайна димяха и се му се хилеха. Докато се оглеждаше един тъмен силует се промъкна до врата, отвори я и се изниза така както се беше появил. Комшия, каза си успокоен Пунчо - те са все така - силуети, тъмни, неразговорливи. Ако силуетът го беше заговорил щеше много да се притесни, защото може би нов съсед е дошъл и ще наруши приглушената, задушевно-мълчалива атмосфера на Етажната собственост.
Успокоен, че няма нищо ново във входа, Пунчо влезе. Изрита един на входната врата - тя иначе не се затваря и натисна бутона да светне стълбищното осветление. Не светна!! Реши, че пръстите му са много премръзнали и не е могъл да натисне както трябва. И пак натисна ...... и в този момент ръката му се навря в дупката, останала от някогашния бутон, поставен още с построяването на блока през 74 година. Я каква беше изненадата му - бутон няма!!! Още по-изненадан беше, че не го удари и тока. После разбра, че има резон - просто напрежение в инсталацията за стълбищното осветление нямаше - явно авария е станала. Ееееееех, каза си Пунчо, отекоха 5-6 месеца на тъмно. Докато си мислеше така и се качваше към асансьора от мазето го лъхна подозрителна миризма. Реши, че щом няма ток, явно фризерът на комшиите от 3-я етаж дето са си го сложили в мазето с цел да ползват от общия ток се е разтопил и месото им се е вкиснало. "Най-сетне!" - каза си Пунчо. Крайно време беше да не ползват от общия ток за техния си фризер.
Качи се до вратата на асансьора и понечи да натисне бутона да го извика. И СЕ СПРЯ! Сети се, че и този бутон може да го няма. Извади си телефона и освети мястото на бутона. О, небеса, бутон имаше!!! Натисна го и асансьорът потегли с мощно изскърцване. Докато преполови пътя (макар че нямаше как Пунчо да разбере дали го е преполовил, щото светещите лампички с цифри, дето показваха на кой на етаж е стигнал, отдавна бяха само лампички с цифри) нещо се изгромоляса и Пунчо отскочи ужасен назад. Асансьорът беше спрял с гръм и трясък срещу него. Естествено и крушката в кабинката не светеше. Последно май светеше към 78-ма година. Оттогава им е задушевно докато се возят. Пунчо се пресегна със свито сърце и отвори врата на асансьора, освети го с с телефона си и като видя, че няма никой прекрачи да влезе. Точно тогава нещо силно, мощно и от раз го засили и той заби глава в отсрещната страна на кабинката на асансьора. Оказа се, че механизмът, който придържа вратата на асасньора при затваряне се е развалил и вратата е засилила и изпердасала Пунчо по гъза, така както и майка му не беше го удряла. След като се окопити, натисна бутона с номера на своя етаж и с голям страх изслуша стържещата, пукаща, трещяща и свистяща тирада на асансьора, който се издигаше бавно, но в никакъв случай плавно.
Пунчо слезе на стълбищната площадка пред своя си апартамент. Намери ключа си и го насочи към ключалката си боязливо - вече посягаше с много страх и предпазливост към всичко. Отключи без проблеми, влезе си и затръшна вратата с облекчение. Край на всички изненади, липси и страшни звуци!!! От тази душевна лекост му се допика и отиде в тоалетната. Ароматът, който го лъхна при отварянето на вратата, му припомни веднага за димящите, пресни кучешки лайна пред вратата на техния вход. Кенефът му миришеше на лайна. Нищо необичайно, нали е кенеф......... но в случая миришеше повече от обичайното дори и за кенефа на Пунчо. Телефонът му извъня с онази пронизителна и стряскаща музика с китайски ритми и от стреса Пунчо го изпусна на земята. Вдигна го и се зачуди дали да отговори, да не вземе да се случи още нещо необичайно, но все пак натисна зелената слушалка и каза: "Ало". Беше домоуправителят на входа. Обясни на Пунчо, че имало запушване на отходната канализация и мазетата им били наводнени с лайна. Т.к. от входа нямали пари да викнат "колбасарка" (разбирай лайнярка) да дойде да отпуши канализацията, няколко дни всички от входа не трябва да употребяват вода и тоалетните си!! Още в този момент червата на Пунчо го присвиха. Освен, че му се пикаеше адски много, в същия този момент му се и присра. Ама ЗДРАВО! МОЩНО! С ОТКАТ! И се ........ изтърва. Т.к. нямаше жена, а бельто му беше по-старо дори от панелката (значи преди 74 година), чревното му съдържимо излезе като през гевгир и стопли измръзналите му крака.
След като по някакъв начин успя да се позабърше и смени дрехите си, се замисли, дали да не иде при личния си лекар да му сложи един катетър за дните докато нямаше да може да ползва тоалетната си. В крайна сметка не очакваше повече резки реакции от страна на червата си и с 1 катетер щеше да си реши и другия "отходен" проблем на организма си. След което се сети, че ако тръгне да осъществява брилянтната си идея, ще трябва да ползва пак асасньора, а той вече не искаше да го подритват отзад и да се страхува от пукотевици. Докато седеше и мислеше какво да направи чу нещо да капе в банята. Звукът се усиваше от ревизионната шахта. Отвори я и какво да види?!?!?! Явно запушването на отходната канализация беше сериозно. И някои от комшиите (може би всички!) не бяха се вслушали в разумния глас на домоуправителя да не ползват вода и тоалетните си. Тръбата на отходната канализация капеше с едри капки. Всъщност не точно капки а ....... лайна. Е сега вече и на Пунчо му писна. Не стига, че не може да си влезе във входа, не стига, че осветление на стълбището няма, не стига, че асансьорът бучи и трещи като хималайска мечка в сечище, не стига, че не може да се изпикае, ами и лайна го заливат. Ядоса се Пунчо. Реши да излезе и да вика през терасата. За излизането - излезе. Но всеки опит да отвори остъклението на терасата му (с винкел, естествено) остана неуспешен. Така бяха замръзнали прозорците от зимата навън, че всеки уважаващ себе си канаколит, щеше да се нарече обикновено лепило.
Облече се Пунчо! И излезе в коридора на входа. Посегна без страх към бутона за осветлението - на какво ли се надяваше?!?! Може би на това и там да няма бутон, но да има напрежение, което щеше да го оттърве от мъките му. Уви, нищо не се случи. Не повика асансьора. Слезе си пеша - нито един силует не го пресрещна. Би един шут на входната врата и тя се отвори както се е отваряла преди 35 години и излезе! Там, точно пред входа, в компанията на вече поизстиналите кучешки лайна, си събу гащите и се изпика като викаше с все глас: " Да ви пикая на входа, да ви пикая, на осветлението да ви пикая ........... да ви пикая и на асансьора........" И ........ верно пикаеше. От много време. Защото беше стискал дълго. Цели 35 години. Откакто живееше в този вход.
Ултра яко !!!!
Кеф
цитирайКеф
Ще споделя - борила съм с такива хора. Не се получи. Указателните табели – Място за боклук, след първия час – бяха скъсани. Кутийките, указани за кошчета – бяха ритнати по стъпалата.
Фасовете до вечерта бяха отново по земята. Списъка за почистването беше подминаван така - все едно винаги е бил част от интериора. Цинично ще се изразя – Серат на метеното. Понякога така ми писва, че и аз точно като Пунчо – си хвърлям билетчето с яд и злоба.
И в тозик контекст си умирам от удоволствие, когато се нанесе някой новодомец и реши да боядисаме коридори, етажи. Гледам със скрито задоволство – че и той като мене няма да се справи. Вероятно звучи глупаво, обаче...........
Вина имам, че се отказах. Но днес, прочитайки написаното от тебе, реших да го разпечатам и залепя на входната врата. Ще бъде с по-едрички букви.
После ще разкажа за реакция. Мда дали някой от моите събратя съкварталци ще открие себе си?! Дали ще се замисли в някаква по-приятна посока за хигиената?! М?! Баси - песимистично казвам аз.
цитирайФасовете до вечерта бяха отново по земята. Списъка за почистването беше подминаван така - все едно винаги е бил част от интериора. Цинично ще се изразя – Серат на метеното. Понякога така ми писва, че и аз точно като Пунчо – си хвърлям билетчето с яд и злоба.
И в тозик контекст си умирам от удоволствие, когато се нанесе някой новодомец и реши да боядисаме коридори, етажи. Гледам със скрито задоволство – че и той като мене няма да се справи. Вероятно звучи глупаво, обаче...........
Вина имам, че се отказах. Но днес, прочитайки написаното от тебе, реших да го разпечатам и залепя на входната врата. Ще бъде с по-едрички букви.
После ще разкажа за реакция. Мда дали някой от моите събратя съкварталци ще открие себе си?! Дали ще се замисли в някаква по-приятна посока за хигиената?! М?! Баси - песимистично казвам аз.
pumona написа:
Ще споделя - борила съм с такива хора. Не се получи. Указателните табели – Място за боклук, след първия час – бяха скъсани. Кутийките, указани за кошчета – бяха ритнати по стъпалата.
Фасовете до вечерта бяха отново по земята. Списъка за почистването беше подминаван така - все едно винаги е бил част от интериора. Цинично ще се изразя – Серат на метеното. Понякога така ми писва, че и аз точно като Пунчо – си хвърлям билетчето с яд и злоба.
И в тозик контекст си умирам от удоволствие, когато се нанесе някой новодомец и реши да боядисаме коридори, етажи. Гледам със скрито задоволство – че и той като мене няма да се справи. Вероятно звучи глупаво, обаче...........
Вина имам, че се отказах. Но днес, прочитайки написаното от тебе, реших да го разпечатам и залепя на входната врата. Ще бъде с по-едрички букви.
После ще разкажа за реакция. Мда дали някой от моите събратя съкварталци ще открие себе си?! Дали ще се замисли в някаква по-приятна посока за хигиената?! М?! Баси - песимистично казвам аз.
Фасовете до вечерта бяха отново по земята. Списъка за почистването беше подминаван така - все едно винаги е бил част от интериора. Цинично ще се изразя – Серат на метеното. Понякога така ми писва, че и аз точно като Пунчо – си хвърлям билетчето с яд и злоба.
И в тозик контекст си умирам от удоволствие, когато се нанесе някой новодомец и реши да боядисаме коридори, етажи. Гледам със скрито задоволство – че и той като мене няма да се справи. Вероятно звучи глупаво, обаче...........
Вина имам, че се отказах. Но днес, прочитайки написаното от тебе, реших да го разпечатам и залепя на входната врата. Ще бъде с по-едрички букви.
После ще разкажа за реакция. Мда дали някой от моите събратя съкварталци ще открие себе си?! Дали ще се замисли в някаква по-приятна посока за хигиената?! М?! Баси - песимистично казвам аз.
Супер. Ще чакам реакция и аз. :)) Аз се колебая дали да го залепя. Но като нищо. Последната бележка, която лепих беше, че ако бившето изчадие-чистач на входа пак дойде да иска пари за нищото, което е свършила, да не го пращат при мене (т.к. съм касиер), ами да звънят на 112.
Ние отдавна си нямаме чистачка, оти така и никой не желае да плаща. Последното нещо, което залепих на таблото беше свързано с болести, защото някой приютяваше в подетажието кучета и котета, а друга част от хората си хвърляха кошчетата направо от намкойси етаж та пак там - върху кучетата и котетата.
Обаче Черии, доста големичка ми излезе разпечатката, дали ще я прочетат.
цитирайОбаче Черии, доста големичка ми излезе разпечатката, дали ще я прочетат.
pumona написа:
Обаче Черии, доста големичка ми излезе разпечатката, дали ще я прочетат.
Обаче Черии, доста големичка ми излезе разпечатката, дали ще я прочетат.
Абе верно дългичко е излязло. Аз като се разпростра иииии........ :))) ми не знам дали ще го прочетат на вратата. Можеш да им го изпонапускаш по пощенските кутии, ако намериш толкова листи да разпечаташ:)
