Добротата е  това, което,
в теб стои от времето невзето.
Добротата е стремеж,
не покаяние или копнеж.

Добротата е в човека.
В неговата мъничка вселена -
във минута не тъй лека
да бъде нечия жадувана утеха.

Доброта не се намира!!!
Тя се ражда в онзи първи миг,
когато вдъхнал си и си извикал
родил си се щастлив.

"Добротата" днес те гледа
от плаката шарен с празнична идея.
От украсата върху стената.
От гирлянда на елхата.

Но това са само думи на стената,
светлини с искри фалшиви.
Не докосват те сърцата.
Не това е ДОБРОТАТА!!!

Добротата, щом я има, те човърка
да потърсиш начин в тъмнината.
Да опиташ даже и да сбъркаш,
но да стигнеш светлината.

Добър да си не е за всеки.
Виж - лицемерието е така достъпно.
Без усилия и с мисли леки
лицемер да си - НЕ Е ПРЕСТЪПНО!!!.

Но опиташ ли се даже и веднъж
ЧОВЕК  да бъдеш във живота,
срещаш в огледалото страхотен мъж
и живота гледа те с охота.

Но опиташ ли се даже и веднъж
ЧОВЕК да бъдеш във живота
ще получиш щедро във отплата
най-красивото - жена в жената.

Може би тогава ще си друг,
а може да си същия боклук.
Но докоснал се веднъж до красота
неизличимо болен си .........
...................и диагнозата е ДОБРОТА!

да се докоснеш е трудно!:)