Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.11.2009 00:50 - Предзимно
Автор: cchery Категория: Други   
Прочетен: 2329 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 21.11.2009 11:51


Малко е странно на фона на последните топли дни да се сещам за зимата. Но тя е неизбежна. Поне за нашите географски ширини. Зимата, студена, неприветлива и малко груба в "обноските" си поне в моето съзнание е идилизирана. Сигурно защото никога през зимата не съм стояла на студено ........ или пък да съм била гладна.

Ето каква е моята зима...... бяло небе, чийто край трудно можеш да стигнеш, да не кажа,че въобще не виждаш, защото гледайки нагоре, очите ти се пълнят от малки, бели и студени перца, които преди това са грабнали погледа ти с игрив танц. В крайна сметка светът е една въртяща се и бавно падаща бяла пелена, която сама по себе си напомня, че всичко в природата се движи. Самата природа също. В такъв ден ти се приисква да си мноооооооого далеч от сивия изрод отсреща - поредната "изящна" панелка - и да  пробиваш пъртини всред полето докато отстрани на тебе голямата лете река сега се свива на ручей под леда. Да вървиш, вървиш дордето погледът ти не бъде превзет от белотата и чистотата, а с носа си отдавна си усетил, че можеш да дишаш кислород....... все още. Даже се сещаш, че в гърдите ти има нещо наречено също бяло - бял дроб.

Вярно, самотното дърво всред полето е голо и наглед тъжно, но ти си наясно, че само след 2-3 месеца, то ще даде живот на новата си премяна. Ще устреми клоните си нагоре към галещото го слънце..... и ти става драго, че винаги в този живот има начало. Днес то е бяло и се нарича зима и нейният край е доста далече. Но факта, че това е само сезон от всичките човешки години, поредното начало от всички човешки начала, те кара да се усмихнеш със замръзнали устни и да се върнеш пак тук след 3 месеца, за да видиш устрема на яркото зелено на младите листенца към слънцето.


  А полето настойчиво те води към своя край. Също като деня, който си прекарал сам с белите си мисли на чисто.  Миризмата на пушък ти напомня, че вкъщи камината гори, на масата има 2 чаши, а виното за тях отмаря в избата. Ех, след такава разходка, виното е в пъти по-сладко, тежко и любовно. Последен поглед към реката - ледът я владее почти изцяло. Сега е неговият апогей - след 3 месеца ще плаче и ще пълни със сълзите си речното корито. Но това е след 3 месеца. Сега е отразил светлините на къщите, блясъка на очите, чакащи твоето прибиране вкъщи и ледената красота на иначе суровия сезон.


Последни крачки. Миризмата на пушък се усилва, вятърът брули в ушите ти сетните снежинки, които меката светлина от прозореца осветява. Поглеждаш през този прозорец и виждаш, че виното вече е налято. Мислено усещаш тръпчивия му характер и си казваш: ех, животе, благодаря ти за поредния щастлив ден, който си отредил за мене!
imageimage
imageimage






Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. cchery - Страхувам се
04.01.2010 11:51
Сега като си чета написаното, на фона на греещото слънце и на 20-градусовите температури по Нова година ме хваща страх - ще има ли някога зимна картина като горната?!?!?!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cchery
Категория: Други
Прочетен: 5008327
Постинги: 314
Коментари: 5091
Гласове: 3536
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031