Постинг
13.09.2009 22:26 -
In memorium ...... Чери
Винаги съм се чудила кое е онова нещо, което кара хората да тъжат един за друг. Напук на всичките обяснения за химия, хормони, чувства, аз мисля, че има и още нещо. Мога само да подозирам какво е то. Но кое кара хората и животните да се привързват и страдат един за друг - това е въпрос, чийто отговор и да подозирам не смея.
Днес загубих Чери - моята сиамска котка ( на 12 г). Издъхна в ръцете ми на път за лекаря. И макар през годините да не живееше при мене, а при майка ми, тя никога не ме забрави. Така и не прие мъжа ми и децата ми - не им даваше да я докосват, гушкат и галят, но МЕН, мен не забрави. Винаги добре посрещана, с дежурната целувка (облизване), скок в мен и мъркане, Чери изразяваше радостта си, че ме вижда. А аз моята, че тя съществува - в ника ми, който носи нейното име и използавам от години. Е, днес държах бездиханното й телце, гледах широко отворените сини очи и не можех да повярвам, че няма да се набере на нокти по рамото ми, няма да се гушне в мен и да ми замърка.......... а после, поставяйки я в черната земя си мислех, че за първи път откакто се е родила, няма да има кой да я стопли и при кой да спи ( за своите 12 години тя спеше винаги при майка или при мен). Почивай в мир, мило мое котенце...... сега вече нищо не те боли, а аз никога няма да те забравя.
Преди 2 години точно по това време пак се заливах в сълзи - татко си замина, отнесен от коварния рак. Той много обичаше Чери и аз силно искам да вярвам, че ако има бог, ако има отвъден свят, ако всичко е истина, те сега са заедно. И за едно да се помоля: майка да живее възможно повече........
Обичам те, мило, мое синеоко и красиво котенце......
Днес загубих Чери - моята сиамска котка ( на 12 г). Издъхна в ръцете ми на път за лекаря. И макар през годините да не живееше при мене, а при майка ми, тя никога не ме забрави. Така и не прие мъжа ми и децата ми - не им даваше да я докосват, гушкат и галят, но МЕН, мен не забрави. Винаги добре посрещана, с дежурната целувка (облизване), скок в мен и мъркане, Чери изразяваше радостта си, че ме вижда. А аз моята, че тя съществува - в ника ми, който носи нейното име и използавам от години. Е, днес държах бездиханното й телце, гледах широко отворените сини очи и не можех да повярвам, че няма да се набере на нокти по рамото ми, няма да се гушне в мен и да ми замърка.......... а после, поставяйки я в черната земя си мислех, че за първи път откакто се е родила, няма да има кой да я стопли и при кой да спи ( за своите 12 години тя спеше винаги при майка или при мен). Почивай в мир, мило мое котенце...... сега вече нищо не те боли, а аз никога няма да те забравя.
Преди 2 години точно по това време пак се заливах в сълзи - татко си замина, отнесен от коварния рак. Той много обичаше Чери и аз силно искам да вярвам, че ако има бог, ако има отвъден свят, ако всичко е истина, те сега са заедно. И за едно да се помоля: майка да живее възможно повече........
Обичам те, мило, мое синеоко и красиво котенце......
тъжно.....и аз имам една красива котарана...която сега е на "гости" при майка ми...разбирам те как се чувстваш и ти съчувствам за това...
цитирайв сърцата ни ... Разбирам те и ти съчувствам ... Зная, че много боли ...
цитирайи са същинска часта от живота ни! Заедно сме в радости и скръб...
Много страдахме всички у дома, когато загубихме нашето куче. Отгледахме го от съвсем мъничко. Само, който е имал домашен любимец, може за разбере болката и тъгата...
цитирайМного страдахме всички у дома, когато загубихме нашето куче. Отгледахме го от съвсем мъничко. Само, който е имал домашен любимец, може за разбере болката и тъгата...
Мисля, че споделяме еднакви страсти.......
цитирай
5.
анонимен -
ne taguvai
baimun4o druga 6te ...
01.12.2010 15:24
01.12.2010 15:24
ne taguvai
baimun4o druga 6te nameri
цитирайbaimun4o druga 6te nameri